Разлика между версии на „Адрон“

3 байта изтрити ,  преди 5 месеца
м
Bot: Automated text replacement (- пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\–\-\s]*?)\" +„\1“)
({{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}})
м (Bot: Automated text replacement (- пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\–\-\s]*?)\" +„\1“))
Барионите са трикваркови структури (<math>\bar q\bar q\bar q</math>) или (<math>qqq</math>), така че сумарният спин остава кратен на <math>1/2</math>. Така барионите попадат в класа на [[фермион]]ите. Най-стабилният и най-отдавна познат на хората ''барион'' е [[протон]]ът.
 
Теорията, която описва образуването на адроните от цветни кварки и глуони и техните взаимодействия е част от Стандартния модел и се нарича [[квантова хромодинамика]] (от ''хромос'', гр. "цвят"„цвят“). Тя е създадена в началото на 70-те години въз основа на експериментите по [[дълбоко нееластично разсейване]], проведени в края на 60-те години. Адроните се делят на бариони и мезони:
* Тези които съдържат 3 кварка се наричат [[барион]]и и имат полуцял спин. Типични представители са протонът p и неутронът n, които имат маса съответно 0,938 и 0,940 GeV. От тях са изградени атомните ядра.
* Тези, които съдържат кварк и антикварк, са с цял спин и се наричат мезони. Типичен представител са π мезоните, които играят важна роля при описание на силите, които действуват в атомните ядра.
* Предполага се съществуването на адрони изградени изцяло от глуони или пък с екзотичен брой кварки (напр.5). Експерименталните сигнали за тях за сега са неясни. Основната причина за това е че те са нестабилни и живеят много кратко време.
* Известни са над 900 адрона. Всички, с изключение на протона, когато са на свобода са нестабилни и се разпадат. Разпадът може да се дължи на силни, електромагнитни или слаби взаимодействия. Адроните, които се разпадат поради слаби взаимодействия живеят милиони пъти по-дълго от тези, които се разпадат поради силни такива. Затова понякога те също се разглежадат като стабилни, от гледна точка на силните взаимодействия.
* Масата на адроните не се дължи на масата на кварките от които те са изградени, а на специфично свойство на силните взаимодействия, наречено [[хирална симетрия|спонтанно нарушение на хиралната симетрия]]. Така например, протонът и неутронът са около 500 пъти по-тежки от съставящите ги 3 кварка. През 2002 г. в ускорителя RHIC, САЩ, чрез челно сблъскване на тежки ядра, движещи се почти със скоростта на светлината, беше получено ново състояние на материята — [[кварк-глуонна плазма]] в което, поради високата температура, адроните се „разтапят“ на съставляващите ги кварки и глуони, при това цветните заряди вече не са [[удържане|удържани]] на малки разстояния, а [[хирална симетрия|хиралната симетрия]] е възстановена и адроните (ако се появят в плазмата) имат малка маса. Размерите на областта с кварк-глуонна плазма са много малки (от 3 до 10)х10<sup>-15</sup> метра а времето на живот (от 1 до 3)х10<sup>-22</sup> секунди.