Албания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени
Ред 126:
[[Файл:Gjipe Beach, Albania.JPG|мини|Крайбрежието на Йонийско море, известно и като [[Албанска Ривиера]]]]
 
Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.{{Sfn|БК|1992|pp=64 – 65}} Средните температури в низините са около 7  °C през [[зима]]та и 24  °C през [[лято]]то, предопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността пък се предопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.{{Sfn|БК|1992|p=65}} Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините [[валеж]]ните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.{{Sfn|БК|1992|p=65}}
 
Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са [[нефт]], [[природен газ]], [[битум]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[боксит]]и, [[хром]], [[мед (елемент)|медна руда]] и [[никел]]. Има големи [[сол]]ни находища.{{Sfn|БК|1992|p=140}} Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]]. Сериозно засушаване през 1980-те години обаче показва рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.{{Sfn|БК|1992|pp=142 – 143}}
Ред 140:
На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически [[албанци]] (известни и като ''арнаути''), а за [[гърци]] – 1,2%.<ref>[http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/3235.htm www.state.gov]</ref> Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – [[геги]] и [[тоски]], населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба.{{Sfn|БК|1992|p=xxviii}} Останалите официално признати малцинства са [[арумъни]] ([[власи]]), [[черногорци]], българи, [[цигани]] и [[македонци]] (признати само в [[Мала Преспа]] и село [[Връбник]]). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като [[българи]], други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.
 
Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/pravnata-komisiya-na-albanskiya-parlament-prizna-balgarskoto-maltsinstvo-news270370.html | заглавие=Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство |достъп_дата =5 декември 2017 г. |фамилно_име= |първо_име= |дата=12 октомври 2017 г. |труд= |издател=Mediapool.bg |цитат= |език= }}</ref> Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са [[Културно дружество „Иван Вазов“|Културното дружество „Иван Вазов“]], както и „[[Просперитет Голо бърдо]]“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: [[Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество„Дружество Преспа"Преспа“]], [[Македонско-егейско дружество]] от село Връбник, [[дружество "Гора"„Гора“]] от [[Кукъс]], [[дружество "Мир"„Мир“ от Тирана]], обединени в [[Общност на македонците в Албания]]. В областта Мала Преспа признатото като официално [[македонско малцинство]] има право на обучение на майчин [[македонски език]] в началното училище.
 
=== Езици ===