Александър Бръзицов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 25:
Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че завършва [[Художествена академия|Художествената академия]] със специалност [[приложна графика]]. После започва да учи като частен ученик при [[Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев]]. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма „Човекът в сянка“ по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Един от най-големите му филмови хитове е песента „Сбогом, любов“ от едноименния филм в изпълнение на [[Йорданка Христова]]. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филма.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/>
 
От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и поп песни. Работил е с почти всички поп изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е „Бяла радост“, изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 1970-те и 80-те години на 20 век, написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала „[[Златният Орфей]]“ за песента „Есенни плажове“ (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Не оставай сам“ (1986) в изпълнение на групата „Домино“, първа награда за песента"Студентскипесента„Студентски романс"романс“ в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и „Сребърна лира“ за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен „Едно сърце“ от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1978, 1979, 1980). Песента „По никое време“ в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта „Кукленика“ по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от режисьора Здравко Митов.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/>
 
От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио ([[БНР]]). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг бенда на БНР.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/>