Александър Керенски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Ред 148:
Вторият му брак се е от август 1939 г. с Линда Тритон (1899 – 1946) – журналистка с австралийски произход, която среща в Париж, в края на 1930<sup>те</sup> години. Живеейки във Франция, двойката трябва да избяга от германското настъпление, достигайки испанската граница, за да се качи на британски кораб за Сен-Жан-де-Лю. Пристигайки в САЩ, двойката се настанява в Ню Йорк и след това – в [[Кънектикът]]. След като войната свършва, съпругата му желае да се върнат в Австралия и Александър се настанява в [[Бризбейн]], където, малко след настаняването им, тя умира през април 1946 г.
 
Керенски е бил „първата любов на революцията“, както го нарича Ричард Ейбрахам в произведението си. Именно той предлага на Русия първия ѝ демократичен преход, който е слабо устойчив от към факти, но пък окончателен, що се отнася до оттегляне от самовластието. Неговият прекалено кратък период на управление цели да се изправи срещу отгласа, който е оставил в исторически план. Това без съмнение се дължи на реформите, с които той се захваща, но и на изключителното му дълголетие – близо 60 г. в изгнание, което му е позволило непрестанно да противопоставя кратките си, но според него позитивни, действия на авторитарните ширини на съветския режим.
 
В личен план историографията често е строга към главата на Временното правителство. Произлязъл от несъществуваща отвъд себе си работническа партия, и твърде склонен да обърка думите (надменен, предвзет, романтичен) с действия, Керенски несъмнено в стратегията си за власт извършва по-скоро прагматични грешки по отношение на болшевиките. И така скорошният край на комунизма несъмнено оправдава кредото, което вдъхновява всичките му писания в продължение почти на 50 г. – това на абсолютното право на Русия да се възползва от демократичен режим по примера на западните държави.