Алексо Поройлията: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени |
||
Ред 11:
== Биография ==
Алексо Поройлията е роден в 1864 година в село [[Долни Порой]], днес Като Пороя, Гърция. Като младеж работи [[самарджийство]] и земеделие. Действа като харамия заедно с племенника си [[Димитър Гърчев]] и [[Михаил Поройлията]], като след серия от техни убийства в Горни и Долни порой са извършени редица арести на местни българи<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.92-94.</ref>, След това влиза във ВМОРО в началото на октомври 1895 година и става терорист на организацията. Четник е при [[Михаил Апостолов]]. През лятото на 1900 година е четник при [[Михаил Чаков]]<ref>Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-
{{цитат|Никога никоя чужда ръка не е принесла толкова вреда на българското население, колкото сегашната анархия и борба между българите в тая област.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/4_3.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр. 162 – 163.]</ref> }}
[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Алексо Поройлията (35-и във втората колона).]]
Сам убива дейците на ВМОРО [[Александър Илиев]] и петричкия войвода Кецкаров<ref>Михайлов, Иван, „По трънливия път на македонското освободително дело“, издателство
Алексо Поройлията загива в сражение с турския аскер на 26 юли 1903 година в местността Аджийца между селата [[Стиник]] и [[Игуменец]], Петричко. Тежко ранен за да не попадне жив в ръцете на врага се самоубива с револвера си. В същото сражение загива и четникът Гого Стоянов от село [[Бахтияр]]. Войската отрязва главите на двете жертви, набучва ги на колове и ги занася в село Стиник, а оттам в [[Петрич]] и [[Валовища|Демир Хисар]]. Според дееца на ВМОРО Ангел Динев двамата са предадени от бившия четник на Поройлията Мито Керанин<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т. I, София, 1946, стр. 367.</ref>. От декември 1901 година до смъртта си води 19 сражения с турски потери.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.</ref>
|