Кирил Български: Разлика между версии

След смъртта на митрополит [[Максим Пловдивски]], на 12 май 1938 година епископ Кирил Стобийски е избран<ref name="Омарчевски"/> и на 29 май е канонично утвърден за пловдивски митрополит.<ref name="Цацов 137"/> В Пловдив – най-голямата и най-важната южнобългарска митрополия, Кирил се грижи за поддържането на църквите и строежа на нови храмове, за манастирите и земеделските стопанства, развива усърдна благотворителна дейност, като създава пет сиропиталища и четири трапезарии и пише проповедническа литература за подпомогане на клира.<ref name="Топалилов">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=204 | заглавие = Патриарх Кирил – жизнен път и научно дело | достъп_дата = 13 април 2020 г | фамилно_име = Топалилов | първо_име = Иво | автор_препратка = | съавтори = | дата = 4 март 2011 г | труд = | издател = Българска православна църква – Българска патриаршия | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>

 

 

През 1943 година играе главна роля в кооринирането на акциите на Българската православна църква за спасяване на подготвените за депортиране в лагерите на смъртта български [[евреи]].<ref name="Омарчевски"/> Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през 2000 година е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.