Име: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Заместване Визуален редактор |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/87.126.18.179 |
||
Ред 1:
▲<br />{{Друго значение||частта на речта|Име (граматика)}}
Най-общо '''име''' означава название, наименование на нещо или на някого. Ако се използва без пояснение, се подразбира
== Видове имена ==
Понякога малкото име (първото) бива двойно. Например Йоан-Константин, София-Изабела, Мария-Магдалена, Анна-Мария и подобни. Такива имена се записват с [[дефис]] (малко тире) и две главни букви<ref>[https://archive.org/details/sns_dg_abv_20190604/page/n21/mode/1up/search/име Официален правописен речник на българския език, т. 38.2]</ref>. В руския и българския език е прието презимето ([[патроним]]ът) да се образува от името на бащата и наставките „ов“, „ев“ с техните съответни окончания за различните родове. Фамилията е по-различна, има варианти да завършва без наставка или със „ски“, в славянските страни пак е прието да завършва с онези окончания. Има едни по-различни имена, които свързват да кажем презимето и фамилията с различни частици.
* ла
* ала
* ле
* де
* ди
* да
* фон
* ван
* ал
* льо
* лос
Има благородници, аристократи, различни хора, чиито имена са дълги и са образувани от малки имена, частици, презимена, родове, семейства, фамилии, месторождение и т.н. (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Clito Ruiz y Picasso Ruiz Picasso)
Имената на държавни и исторически събития се записват в зависимост от това дали съдържат в името си име на някого или нещо, но по принцип се записват така, че първата дума да е с главна буква, а останалите с малки, и без кавички. Например Пунически войни, Септемврийско въстание, Велико преселение на народите, Освобождение на България, Втора световна война и др.
Имената на географски обекти се записват по различен начин. Ако е населено място, всичко се записва с главна буква. Например гр. Добрич, с. Екзарх Антимово, с. Радко Димитриево, гр. Нови Пазар, гр. Вълчи Дол, с. Горна Митрополия и т.н. В много случаи това граматическо правило в българския език не се спазва. Ако е някакъв географски обект като примерно планина, океан, глетчър, карст, масив, нос, езеро, лагуна, ждрело, проток, провлак, пролом, язовир, водопад, извор, каньон и името му е на първо място в наименованието (пример: Стара планина, Охридско езеро), то името му се записва като географският обект е с малка буква. Ако втората дума е с малка буква, а географският обект не е такова нещо, то името е сгрешено и трябва да е с главна буква. Примерно Софийското поле се окаже не поле, а низина, то трябваше да се нарича низината Софийско Поле.
== Бележки ==
<references />
{{име-мъниче}}
[[Категория:Имена| ]]
|