Битка при Битонто: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране; форматиране: интервал, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 4:
| картинка = Battle of Bitonto by Giovanni Luigi Rocco.jpg
| описание = "Битката при Битонто", <br>худ. Джовани Луиджи Роко
| период = [[25 май]] [[1734]] г.
| място = [[Битонто]]
| територия =
Ред 18:
| бележки =
}}
'''Битката при Битонто''' е [[сражение]] от [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]], състояло се на [[25 май]] [[1734]] г.
 
== Сили ==
От една страна стоят 8000 (по други данни 10 000<ref>Thomas Harbottle, ''Dictionary of Battles'', London 1966, p. 35</ref>) [[Австрия|австрийски]] войници – повечето наемници, говорещи различни езици, командвани от [[Джузепе Антонио|принц Белмонт]]. Срещу него застава [[Испания|испанска]] армия, неясна като брой, командвана от опитния генерал [[Монтемар]]. Знае се само, че е по-голяма от имперската и се състои от редовни, добре обучени войници.
 
== Ход на битката ==
През 1733 г. Испания и Австрия се озовават в положение на война. От своето владение в [[Херцогство Парма|Парма]] [[Карлос III|дон Карлос]] (син на испанския крал [[Филип V (Испания)|Филип V]] и втората му жена [[Изабела Фарнезе]]) напада австрийските владения в южна[[Южна Италия]] ([[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]]). Той с лекота влиза в [[Неапол]], докато австрийските сили се съсредоточават в [[Пулия]]. Принц Белмонт заема [[Бари]], но когато научава за приближаването на испанците, се премества в [[Битонто]] – по-здраво укрепление.<ref>Pietro Colletta, ''History of the Kingdom of Naples 1735- – 1824'', Edinburgh 1858, p. 40</ref> Монтемар атакува фронтално със сили равни на австрийците, а остатъкът от армията му опитва да ги заобиколи. Срещнал сериозна съпротива, той дава заповед за отстъпление, надявайки се да бъде последван и австрийците да напуснат укрепените си позиции.
 
Когато това не се случва, Монтемар скача на коня, нарежда да свирят сигнал за атака и лично повежда войската. Австрийската конница отстъпва панически към Бари. Това неочаквано отстъпление, което прилича повече на бягство, обезкуражава пехотата и накрая Белмонт нарежда изтегляне от укреплението, следвайки конницата.
 
== Резултати ==
Победата на Монтемар е категорична, макар да е постигната само за два часа. Армията му дава само 300 убити срещу 1000 австрийци, колкото са и пленниците.<ref>''Ibid''., p. 41</ref> Неголям брой [[Артилерийско оръдие|оръдия]] и няколко знамена попадат в ръцете на победителите. Това малко сражение има значителни последици. То утвърждава дон Карлос за крал на Неапол, а малко по-късно и на [[Сицилия]]. Тези провинции са завинаги изгубени за Австрия. [[Бурбони]]те се установяват в южна Италия, където остават чак до обединението на страната през 1860 г.
Победата на Монтемар е категорична, макар да е постигната само за два часа. Армията му дава само 300 убити срещу 1000 австрийци, колкото са и пленниците.<ref>''Ibid''., p. 41</ref> Неголям брой [[Артилерийско оръдие|оръдия]] и няколко знамена попадат в ръцете на победителите.
 
Победата на Монтемар е категорична, макар да е постигната само за два часа. Армията му дава само 300 убити срещу 1000 австрийци, колкото са и пленниците.<ref>''Ibid''., p. 41</ref> Неголям брой [[Артилерийско оръдие|оръдия]] и няколко знамена попадат в ръцете на победителите. Това малко сражение има значителни последици. То утвърждава дон Карлос за крал на Неапол, а малко по-късно и на [[Сицилия]]. Тези провинции са завинаги изгубени за [[Австрия]]. [[Бурбони]]те се установяват в южнаЮжна Италия, където остават чак до обединението на страната през 1860 г.
 
== Бележки ==