Щерьо Юнана: Разлика между версии

| описание = българскиарумънски революционер

'''Щерьо Камакеюв''', известен като '''Щерьо Юна̀на''' и '''Щерю Влаха''', е [[българиАрумъни|българскиарумънски]] [[революционер]] от [[арумъни|арумънски]] произход, [[гевгели]]йски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].

Камакеюв е роден в арумънското село в [[Паяк (планина)|Паяк]] планина [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]]. Влиза във ВМОРО и става четник, а по-късно десетар при [[Апостол войвода]] (към 1902 година<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.204</ref>), който действа в Ениджевардарско. През 1906 година е изпратен от Апостол Петков за войвода във влашкото село [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]], което след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] се разпокъсва между румънската и гръцката пропаганда в Македония, а войводите Нешо Ливадски и Тано Джамбаза се оказват негодни за революционна дейност. Щерьо Юнана ръководи 10 членна чета само от власи, но постепенно и той изпада в сепаратизъм, заради което Апостол Петков го обезоръжава и праща в [[България]].<ref>Илюстрация Илинден, 1929, бр. 28, стр.5</ref>.

През 1907 година е преместен от Задгранично представителство на ВМОРО за районен войвода в [[Крива паланка|Кривопаланечко]] с чета от 13 души.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>. Тогава негов четник е Христо Димитров - Бегчето.<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.15</ref>. През ноември 1907 година с цялата си чета е обграден в село [[Опила]] и всички загиват в подпалената от турците къща.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 193.</ref>