Религия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на ZaBulgariya (б.), към версия на 186.143.162.189 Етикет: Отмяна |
|||
Ред 18:
Много езици имат думи, които обикновено се превеждат като „религия“, но се използват в по-различен смисъл, а в някои езици изобщо няма такава дума. Например, [[санскрит]]ската дума „[[дхарма]]“ понякога се превежда като „религия“, но означава и закон. Първоначално в средновековна [[Япония]] също има единство между „имперски закон“ и „закон на Буда“, като тези източници на правото започват да се разграничават по-късно.{{hrf|Kuroda|1996|271 – 285}}{{hrf|McMullin|1984|}} В [[иврит]] няма точно съответствие на думата „религия“, а [[Юдаизъм|юдаизмът]] не разграничава отчетливо религиозна, национална, расова и етническа идентичност.{{hrf|Edelheit|2000|3}}
▲Антропологът [[Едуард Бърнет Тайлър]] определя религията като „вярата в духовни същества“.{{hrf|Tylor|1871|424}} През 1871 година той смята, че стесняването на дефиницията до вяра във върховно божество, съд след смъртта, [[идолопоклонничество]] и така нататък, би изключило много хора от категорията на религиозните и по този начин „има недостатъка да идентифицира религията с определени следствия, вместо с по-дълбокия мотив, който лежи под тях“. Той също така твърди, че вярата в духовни същества съществува при всички известни общества.
Основоположникът на интерпретативната антропология [[Клифърд Гиърц]] дефинира религията като „система от символи, която действа за установяването на мощни, всеобхватни и дълготрайни предразположения и мотивации у хората чрез формулиране на представи за общ порядък на съществуване и обличайки тези представи с такова излъчване на действителност, че предразположенията и мотивациите изглеждат единствено реалистични“.{{hrf|Geertz|1993|87 – 125}} Позовавайки се изглежда на Тайлъровия „по-дълбок мотив“, Гиърц отбелязва, че „имаме много малка представа как, в емпиричен смисъл, се извършва това конкретно чудо. Знаем само, че то се извършва, ежегодно, ежеседмично, ежедневно, за някои хора почти ежечасно; и имаме огромна етнографска литература, която демонстрира това“.{{hrf|Geertz|1993|90}} Богословът [[Антоан Вергот]] също акцентира върху „културната действителност“ на религията, която той определя като „съвкупността на езиковите прояви, емоции, действия и знаци, които се отнасят към свръхестествено същество или свърхестествени същества“. Той разглежда понятието „свръхестествено“ като всичко, надхвърлящо силите на природата или човешките възможности.{{hrf|Vergote|1996|16}}
| |||