Разлика между версии на „Бранимир Орманов“

редакция без резюме
м (overlinking)
{{Военно лице
| прякор =
| място на раждане = [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Царство България]]
| място на смърт = [[София]], [[България|Н.Р. България]]
| преданост =
== Биография ==
=== Родители и детски години, 1914 – 1930 г. ===
Бранимир Орманов е роден на [[30 септември]] [[1914]] г. в град [[Омуртаг]]<ref>Източник за тук и за много други текстове: Биография на Бранимир Орманов, предоставена от сина му Чавдар Орманов</ref>. Родителите му са [[Иван Орманов]] и [[Ружа Орманова]]; Бранимир е тяхното 3-то дете, има брат [[Пламен Орманов|Пламен]] и сестра Искра.
 
Баща му Иван Орманов е всестранно надарена личност, ерудиран педагог, отрано прегърнал социалистическата идея. Той е основател на [[БКП|партията]] в [[Стражица]] и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за [[Глад в Поволжието (1921-1922)|гладуващите в Поволжието]] ([[СССР]]). За да организира предаването на храните на съветското правителство заминава за [[Одеса]], където посреща корабите. За революционната му дейност е уволнен със забрана за цяла България да бъде учител. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 г. заминава като политически [[емигрант]] в СССР, чийто гражданин става под името Михаил Горов. Той е [[публицист]], кооперативен деец, [[научен работник]] – крупен специалист по аграрните въпроси, [[доктор на икономическите науки]] в СССР. Паметта за Иван Орманов се пази: негови паметници са изградени в Стражица<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3888---81--26--1963-- "Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 81 от 26 март 1963 г."]</ref> и в Омуртаг<ref>[http://www.omurtag.bg/bg/aktualno_/parva_kopka_proekt_rzshiryavane_administrativen_centar Документ на Общинската администрация, Омуртаг "„Първа копка” по проект „Разширяване на административен център гр. Омуртаг ІІ-ри етап“]" от 6 август 2014 г.</ref>, а училището в Стражица до септември [[1990]] г. носи неговото име.
Бранимир Горов започва офицерската си служба в [[Балтийски флот (Русия)|Балтийския ВМФ]], [[Кронщат]], назначен за [[щурман]] на [[подводница]] тип „Л“. В дивизиона подводни лодки инженер-механик е големият българин [[Гечо Кокилев]] (в СССР с името '''Георгий Кокулев'''<ref>[http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0 „Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“]</ref>), учил в [[ВВМУ|Морското машинно училище]] и завършил Военноморската академия Ленинград, при когото младият Горов е чест гост. Кокилев има бурна революционна биография – механик на [[Иван Вазов (яхта)|партийната яхта „Иван Вазов“]], участник в [[Септемврийското въстание]] от 1923 г., съорганизатори на бунта и бягството на 43-та от о-в [[Света Анастасия (остров)|Св. Анастасия]]. През втората половина на 1936 г. подводницата, на която служи щурманът Горов, е изпратена да помага на републиканското правителство на [[Испания]]. Но е върната от района на [[Датски проливи|Балтийските проливи]], понеже изходът на [[Гражданска война в Испания|войната в Испания]] е бил вече предрешен.
 
==== Репресиран от [[НКВД]], 1936 – 1937 г. ====
Когато вълната на недоверието и [[голяма чистка|сталинските репресии]] обхваща и военните специалисти, [[Гечо Кокилев]], спасил се от полицейските куршуми в България, ще загине от куршум на [[КГБ]]НКВД. На [[10 септември]] [[1937]] г. ст. лейт. Бранимир Горов е арестуван като „[[враг на народа]]“<ref>[http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0 „Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“]</ref>. Вината му е била, че имал приятел [[евреи]]н, чиито родители са в лагер, а и той също по-късно е [[арест]]уван. И офицерът Бранимир Горов е арестуван, защото имал приятел „изменник на родината“ и го посещавал в дома му. И по кратката процедура Горов е осъден на смърт от „тричленката“. Половин година е в килията на смъртниците, но след това ненадейно е пуснат на свобода. Има различни версии за освобождаването му. Най-вероятната е, че за това е изиграла роля намесата на [[Георги Димитров]], който е бил близък с родителите на Бранимир Горов. Към този момент баща му вече е бил починал, но среща с Димитров си е извоювала майка му [[Ружа Орманова]].
 
==== Отново във ВМФ СССР, 1938 – 1947 г. ====
Анонимен потребител