Обсада на Тулон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2) |
м вътр. препратки, форматиране; форматиране: кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 20:
}}
'''Обсадата на Тулон''' се провежда от [[8 септември]] до [[18 декември]] [[1793]] г. Южният френски град е окупиран от английски и испански войски, действащи в подкрепа на френските
== Предистория ==
След арестуването на депутатите [[жирондист]]и на [[31 май]]
== Обсадата ==
=== Началото ===
Войниците на [[Конвент]]а, известни и като „[[карманьола|карманьоли]]“ (под командването на [[генерал]] [[Жан Франсоа Карто]]), след като са потушили бунтовете в Авиньон и Марсилия, пристигат край Тулон на
И двете страни са наясно със значението на Тулон и бързо струпват подкрепления и [[амуниции]]. Защитата на града е възложена на испанския адмирал Гравена.
=== Планът на Наполеон ===
Бонапарт се присъединява към армията (зачислен е в 4-ти артилерийски полк) след схватката при [[Авиньон]]. На [[16 септември]] той научава, че неговия корсикански приятел и специален представител на Конвента, [[Антоан Кристоф Салицети]] е на посещение в щаба на Карто и решава да го посети. Салицети споменава, че началника на артилерията, командир [[Елзеар Огюст Донмартин]], е бил тежко ранен в едно от предните сражения и Карто се нуждае от способен офицер на този пост. Представителят на Конвента решава да ходатайства за Бонапарт и двамата незабавно отиват при Карто. Генералът (бивш художник преди Революцията) с гордост иска да покаже разположението на
Доказал по този начин безполезността на цялата подготовка, Бонапарт настоява пред Салицети да му даде правомощия за всичко, свързано с артилерията. Карто побеснява, но трябва да се примири. На [[19 септември]] Наполеон е назначен за командир на [[батальон]] (съответстващ на чин [[майор]]) – назначение, потвърдено на [[19 октомври]].
След кратко разузнаване, Бонапарт начертава дързък план, който предвижда превземането на [[форт]]овете „л'Егилет“ и „Балагие“ (кръстен на едноименната кула), намиращи се на входа на пристанището, близо до хълма Каир. Превземането им ще позволи обстрела на [[кораб]]ите, преминаващи между външното и вътрешното пристанище на града, и така ще прекъсне доставките за обсадените. На същия ден на височината Сен Лоран е поставена батареята ''Montagne'' („Планина“), насочена срещу малкото пристанище, но недоволен от ефективността ѝ, корсиканецът разполага на 21 септември още една (наречена ''Sans Culottes'' – „[[Санкюлоти]]“) – на брега на Брегалион. Адмирал Худ се опитва да подави батареята, изпращайки [[линеен кораб|линейния кораб]] ''Le Puissant'' („Могъщи“), но неуспешно. Флотът на съюзниците е принуден да избере друг път за влизане в пристанището, който обаче е по-опасен, заради плитчините при Мурийон и Кралската кула.
Карто неохотно изпраща срещу Каир малък отряд, под командването на своя [[адютант]] – генерал Делаборд, който на [[22 септември]] се проваля в атаката си. Съюзниците, предупредени за опасността по този начин, построяват на върха на хълма [[редут]] с [[Габион|габиони]], наречен „Мългрейв“ (в чест на британски командир). Той е поддържан от три по-малки – „Сен Филип“, „Сен Ком“ и „Сен Шарл“. Изглеждащите непревземаемо укрепления са кръстени от англичаните „Малкия [[Гибралтар]]“.
=== Затишие ===
На [[1 октомври]], след неуспешната атака на генерал Лапоюп срещу „Източния форт“ на връх Фарон (близо 300 души намират смъртта си по скалите на
Карто, ревнив към възхода на „Капитан Топ“ (както подигравателно нарича Бонапарт), всячески се опитва да му пречи. Генералът отказва да осигури пехотна подкрепа на батареите на Наполеон. Обсадата навлиза в период на застой.
На [[14 октомври]], [[Корсика|корсиканецът]] демонстрира на представителя на Конвента, [[Барас]], важността на това Карто да бъде заменен, ако искат да си възвърнат Тулон. Едва на [[11 ноември]] за нов главнокомандващ е назначен генерал Допе (бивш доктор). Неговата нерешителност обаче, проваля иначе успешната атака срещу форт „Мългрейв“ – на 16 октомври републиканците провеждат изненадващо нападение и успяват да се изкачат по габионите. В този момент Допе (който въпреки че е лекар по професия, не издържа на гледката на кръв) вижда войник, прерязан на две от [[гюле]] и заповядва отстъпление.
=== Падането на крепостта ===
Допе поне е наясно с некомпетентността си и сам подава оставка. Той е заменен от професионален военен – 30-годишния генерал [[Жак Франсоа Дюгомие]], който оценява достойнствата на плана на Бонапарт. На [[20 ноември]], веднага след неговото пристигане, на хребета л'Евеска̀ е сформирана батареята ''Jacobins''“(„[[Якобинци]]“), а на 28 ноември, вляво от нея – знаменитата ''Hommes Sans Peur'' („Безстрашни мъже“). По-късно, на [[14 декември]], между тях е сложена още една, наречена ''Chasse Coquins'' – всичките насочени срещу „Малкия Гибралтар“. Други две са поставени да отблъснат евентуалната намеса на корабите на съюзниците откъм външното пристанище и откъм морето – съответно ''Grande Rade'' („Голямо пристанище“) на хълма Рукѐ и ''Quatre Moulins'' („Четири вятърни мелници“) – на Фабрегас. Дотогава обаче, двете батареи продължават да обстрелват форт „Малбускѐ“, причинявайки големи щети.
На [[30 ноември]], близо 3000 англичани и неаполитанци изненадващо извършват вилазка, атакуват батареята „Конвент“ на хълма Аренѐ и успяват да я превземат. В последвалата [[контраатака]], оглавена лично от Дюгомие и Наполеон, е пленен командващия английските войски, генерал О'Хара. Той започва преговори за почетна [[капитулация]] с представителите на Републиката – Робеспиер младши и Антоан Луи Албит. Батальоните на федералистите и роялистите са разоръжени, а Бонапарт е произведен в чин [[полковник]].
На военен съвет (в състав Дюгомие, Лапоюп и Наполеон) за генералния щурм е определена нощта на 16-и срещу [[17 декември]]. Атаката срещу укрепленията на Каир започва в полунощ и ръкопашния бой продължава до сутринта. Бонапарт, начело на пехотен батальон, е ранен с [[байонет]] в крака от английски сержант. Въпреки че ботуша му се напълва с кръв, корсиканецът остава да ръководи атаката. Малкият Гибралтар е превзет и лейтенант [[Мармон]] (бъдещ маршал) поставя оръдия за обстрел на фортовете л'Егилет и Балагие. На сутринта на 17-и, под съпровода на пороен дъжд, пехотата отново е поведена от Бонапарт – англичаните обаче панически се евакуират от двата форта, изоставяйки оръдията си. Артилеристите от батареята „Безстрашни мъже“ веднага ги обръщат срещу корабите в пристанището. По същото време, генерал Лапоюп най-накрая успява да превземе укрепленията на връх Фарон, а после незабавно атакува форт „Малбускé“. С помощта на част от пехотата на Наполеон (който междувременно е изнесен на носилка заради раната си), Лапоюп извършва пробив, превзема оръдията на форта и започва стрелба по английските кораби.
Ред 57:
== Последици ==
На [[19 декември]] сутринта армията на „карманьолите“ влиза в Тулон. Репресиите, ръководени от Барас и [[Станислас Фрерон]], са изключително кървави. Между 800 и 2000 затворници са застреляни или намушкани с [[байонет]] на [[Марсово поле (пояснение)|Марсово поле]]. Наполеон, който лекува раната си, не присъства. На [[22 декември]] той е произведен в чин бригаден генерал и получава назначение в [[Ница]] като командващ артилерията на „Италианската армия“.
От Тулон започва неговия път към славата – метафората ''Тулон'' придобива значение на блестящо начало на кариерата на някого, особено във военното поприще; така, Андрей Болконски в романа „Война и мир“ пита: „Кога ще дойде моя Тулон?“
| |||