Шарл I Анжуйски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- й + ѝ , -\n\*\[ +\n* [); козметични промени
Редакция без резюме
Ред 43:
През август 1246 г. Карл е посветен в [[рицар]]ство от Луи IX и получава богатите владения Анжу, Мен и Турен. Графство Прованс е васално на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], като част от бившето [[Кралство Бургундия]] (Арелат). Карл отказва васална клетва на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], който тогава е зает с други проблеми и не настоява на своите права. Предишните графове са предоставили на градовете и васалите пълна свобода, нещо, с което Карл не смята да се съобразява.
 
Когато пристига в Прованс, той довежда със себе си юристи и счетоводители, които започват да изучават неговите графски права и привилегии. Това предизвиква недоволство и вълнения, подкрепени от тъща му – вдовстващата графиня Беатрис. Когато през 1247 г. Карл заминава, за да встъпи официално във владение на графствата Анжу и Мен, градовете сключват отбранителен съюз, оглавен от Барал дел Балцо/дьо Бо.
 
През 1248 г. Карл, съпроводен от съпругата си Беатрис, тръгва заедно с брат си Луи IX на [[Седми кръстоносен поход|кръстоносен поход]] в [[Египет]], където се проявява като храбър воин. По време на отсъствието му в Прованс избухва въстание. През 1250 г. Луи ІХ освобождава Карл и другия си брат, Алфонс дьо Поатие, да се завърнат в своите владения. През октомври той се връща, носейки послание до кралицата-майка Бланш, тъй като самият Луи ІХ решава да остане в Светите земи. С помощта на военна сила и дипломация Карл съумява през август 1252 г. да подчини метежните градове. Карл проявява снизхождение към предводителя на въстанието Барал дедел Балцо/дьо Бо, който става негов верен съратник.
 
=== Борба за графство Ено ===
Ред 52:
Разочарован, Карл се намесва в гражданската война, разгоряла във Фландрия и Ено. Графиня Маргарита, бореща се със своя син Жан д’Авен, предлага на Карл графство Ено и поста на регент на Фландрия. Карл започва да стяга войска. Но през 1254 г. Луи ІХ се завръща от кръстоносния поход и разгневен от самоуправството на брат си, извиква Карл в Париж и му нарежда да се откаже от графство Ено. Маргарита Фландърска дава на Карл голяма парична компенсация, а в края на 1256 г. крал Луи дава графство Ено на Жан д’Авен.
 
Укрепвайки властта си в Прованс, Карл започва да разширява владенията си. През 1257 г. той получава няколко владения в Алпите от [[дофин]]а на [[Виен]], освен това получава от Оранския принц Раймон дел Балцо/дьо Бо правата на регент на [[Кралство Бургундия|Арелатското кралство]]. В бъдеще доходите от Прованс ще позволяват на Карл да финансира своите походи.
 
[[Файл:Charles d'Anjou comte de Provence.jpg|мини|Статуя на Шарл Анжуйски]]