ФК Пари Сен Жермен: Разлика между версии

„Пари Сен Жермен“ е най-титулуваният отбор в страната по общ брой спечелени трофеи – 4041. Клубът е 89 пъти [[Лига 1|шампион на Франция]], 12 пъти носител на [[Купа на Франция|Купата на Франция]], има в актива си и 8 [[Купа на Лигата на Франция|Купи на Лигата]] и 9 [[Суперкупа на Франция|Суперкупи на страната]]. „ПСЖ“ е вторият френски отбор, печелил европейски клубен трофей – [[Купа на носителите на купи]] през 1996 г. „Пари Сен Жермен“ е единственият френски футболен отбор, избиран за клуб на годината в класацията на „Международната федерация по футболна история и статистика“ [[IFFHS]] през 1994 г. и номер едно в годишната ранглиста на [[УЕФА]] през 1998 г. В периода 1993 – 1997 г. „ПСЖ“ достига 5 поредни полуфинала в европейските клубни турнири, включително два финала през 1996 и 1997 г.

В края на 60-те години на 20. век се заражда идеята за възраждане на парижкия футбол, който по това време е останал без нито един свой представител в професионалния футбол, а последните значими успехи на местните клубове датират от преди [[Втората световна война]]. След проведено проучване от страна на федералния съвет на Френската федерация по футбол, 66 хиляди души дават положителен отговор на въпроса за създаването на нов, голям парижки футболен отбор. Така през 1969 г. е създаден [[ФК Париж]], който съществува само формално през настоящия сезон, без да притежава отбор, треньор, стадион и право на участие във френския футбол, а неговото финансиране е осигурено от проведена кампания за събиране на средства, в която се включват стотици дарители, включително и множество известни личности. Намиращ се в идентично положение няколко седмици преди започването на новия сезон през 1970 г., новосформираният парижки клуб усилено търси варианти за участие в професионалния футбол, след като малко преди това Френската футболна федерация отхвърля възможността да започне директно в [[Лига 1|Първа дивизия]], а единственият клуб в елита, намиращ се в близост – [[СК Седан Арден]] отказва да се обедини с него. Времето притиска ръководителите на [[ФК Париж]], които поглеждат към [[Лига 2|Втора дивизия]], където току-що [[Стад Сен Жермен]] е спечелил промоция. Обединението между двата клуба е осъществено на 10 юни 1970 г., с което се създава [[Пари Сен Жермен]], а за рождена дата на клуба е приета 12 август 1970 г. Първият мач на новия парижки отбор е приятелска среща срещу [[Кевии]], която се провежда на 1 август 1970 година. „ПСЖ“ започва новият сезон във френската втора дивизия, където печели своята група и след като надделява над първенците на останалите две групи – [[АС Монако|Монако]] и [[Лил ОСК|Лил]], е обявен за шампион на [[Лига 2|Втора дивизия]] и печели промоция за елита. Съществен принос за успеха има и привлеченият преди началото на сезона от [[Олимпик Марсилия]] капитан на френския национален отбор по футбол – [[Жан Джоркаеф]] (баща на известния бивш френски футболист [[Юри Джоркаеф]]).

Възползвайки се от отказа за участие на [[Кевии]] поради финансови причини, „ПСЖ“ печели промоция за [[Лига 2|Втора дивизия]] през 1973 г. Президент на клуба по това време е известният парижки моден дизайнер [[Даниел Ещер]], който има основна заслуга за възхода в първите години на „парижани“. Под негово ръководство през сезон 1973/1974 "Пари Сен Жермен" успява да завоюва място в елита на Франция след инфарктен бараж срещу [[ФК Валансиен|Валансиен]], спечелен с общ резултат 4:2, по време на който легендата на френския футбол [[Жюст Фонтен]], заемащ поста технически директор на клуба, получава сърдечен удар от напрежението. Така „ПСЖ“ успява да си възвърне своя професионален статут, който му е отнет преди две години, а по ирония на съдбата по същото време [[Пари ФК]] изпада във [[Лига 2|Втора дивизия]]. По това време от играчите на тима могат да бъдат отличени [[Жан-Пиер Доглиани]], [[Мустафа Далеб]], [[Франсоа М'Пеле]], а от треньорите [[Велибор Васович]] и [[Жан-Мишел Ларке]]. Самият [[Даниел Ещер]] създава дизайна на т.нар. „исторически“ екип на клуба от столицата – синьо с червена вертикална линия в средата, оградена от тънки бели ивици. През 1975 г. е открита Футболната академия на „ПСЖ“, а през същата година е възобновен предсезонният, приятелски турнир с домакин „Пари Сен Жермен“ – „Турнир на Париж“. През 1978 г. [[Даниел Ещер]] е принуден да напусне своя пост след скандал с двойно счетоводство в парижкия клуб.

През сезон 1982/83 „ПСЖ“ завършва на трето място в първенството, а също така защитава спечелената година по-рано [[Купа на Франция]], побеждавайки на финала бъдещия шампион на Франция [[ФК Нант|Нант]]. В последвалото евроучастие „ПСЖ“ отпада нещастно на 1/8 финал за [[Купа на носителите на купи|КНК]] от [[ФК Ювентус|Ювентус]] на [[Мишел Платини]] след 2:2 като домакин и 0:0 на реванша в Торино. Следващият сезон 1984/85 е катастрофален за „парижани“. Столичният клуб завършва на 13-ото място във френското първенство, губи на финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] от [[АС Монако|Монако]] и отпада безславно във втория кръг за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] от унгарския [[ФК Видеотон|Видеотон]]. От следващия сезон отборът е воден от [[Жерар Улие]], който още в първата си година начело на клуба успява да го изведе до неговата историческа първа шампионска титла на [[Франция]] през сезон 1985/86. По това време в състава на „парижани“ блестят футболисти като [[Жоел Батс]], [[Доминик Рощо]], [[Луис Фернандез]], [[Доминик Батне]] и невероятният [[Сафет Сушич]], с които в състава си тимът от френската столица остава непобедим в 26 поредни мача от първенството.

Най-успешният период в историята на клуба настъпва през 90-те години на 20. век, когато са спечелени 9 трофея. През 1994 година е завоювана титлата на Франция. С финансовата подкрепаподкреапа на френската телевизия [[Канал Плюс]], „ПСЖ“ достига и до полуфиналите в пет последователни европейски клубни турнира. Губи в надпреварите за [[Купата на УЕФА]] през 1993 г., [[КНК]] през 1994 г. и [[Шампионската лига]] през 1995 г. На поредицата от неуспехи е сложен край през 1996 г., когато отбора вдига най-престижния си приз, благодарение на който добива континентална слава, побеждавайки [[Рапид Виена]] с 1:0 на финала за КНК. Победата срещу австрийците е последвана от напускането на треньора [[Луис Фернандез]] и атакуващия полузащитник [[Юри Джоркаеф]]. Въпреки това, „Пари Сен Жермен“ отново достига финал за КНК през 1997 г., но губи от [[ФК Барселона|Барселона]], което предизвиква началото на големи промени в състава, ръководството и треньорския щаб на клуба по заповед на собствениците от Канал Плюс.

Новият век не започва никак добре за „ПСЖ“, а кризата в клуба се задълбочава с всяка изминала година. Отбора редува силни и слаби сезони, като се люлее от място в средата на таблицата до място в зоните за турнирите на [[УЕФА]], където обаче представянето е по-скоро незабележимонезабелижимо. През сезон 2004/05 и 2005/06 отборът катастрофира на 9-а позиция в елита. Утешителна награда за „парижани“ през тези години е [[Купа на Франция|Купата на Франция]], която е спечелена през 2004 и 2006 година. Трудностите обаче продължават. В следващите няколко сезона се стига до парадокса „ПСЖ“ да се бори до последните кръгове в шампионата за мястото си в елита. Все пак това не пречи да се завоюва [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] през 2008 г. под ръководството на бившата звезда на клуба от златните години в средата на 90-те [[Пол льо Гуен]]. През сезон 2009/2010 е спечелена още една [[Купа на Франция]], макар че отбора завършва първенството на незавидното 13 място.

„[[Парк де Пренс]]“ се намира в югозападната част на [[Париж]] и е дом на „Пари Сен Жермен“ от 1974 г. насам. Преди това клубът играе своите срещи на „Стад Жорж Льофевр“, намиращ се в настоящия тренировъчен център на „парижани“, носещ името „Кан де Лож“. Историята на „Парк„[[Парк де Пренс“Пренс]]“ започва през 1897 г., когато на това място първоначално е построен „[[Стад-велодром дю Парк де Пренс]]“, по-късно обновен през 1932 г., преди да бъде срутен и на негово място да бъде построено сегашното съоръжение през 1972 г. „ПСЖ“ изиграва своя първи мач тук на 10 ноември 1973 г. в мач от френската втора дивизия срещу Ред Стар. През годините клубът използва съвместно стадиона и с други парижки отбори, като Пари ФК и Матра Расинг. „Парк„[[Парк де Пренс“Пренс]]“ разполага с 48 712 седящи места и е собственост на град [[Париж]].

Първият мач в историята на Пари Сен Жермен на европейската сцена е на стадион „[[Национален стадион „Васил Левски“|Васил Левски]]" в [[София]] на 15 септември 1982 година. Столичният [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] е първият съперник на „парижани“ в мач от турнира на [[Купа на носителите на купи|Носителите на националните купи]], а двубоят е паметен и за българската история. „Железничарите“ успяват да достигнат до победа с 1:0 с гол на Миланов, който се разписва още в 16-ататата минута. Реваншът обаче, не се развива по същия начин. На „[[Парк де Пренс]]“ ПСЖ побеждава с категоричното 5:1.<ref>[http://www.bulgaria.utre.bg/2016/09/27/391584-pszh_debyutira_v_evropa_prez_1982_sreshtu_lokomotiv_v_sofia ПСЖ дебютира в Европа през 1982 срещу Локомотив в София]</ref>

„[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]“ се е срещал на два пъти с френкия гранд в груповата фаза на [[Шампионска лига|Шампионската лига]] през сезон 2016/2017 г. Първата среща е на [[28 септември]] [[2016]] г. в [[София]] и завършва с резултат 3:1 за ПСЖ. <ref>[http://www.novsport.com/news2112401_1003.html Лудогорец полетя, но Кавани и компания приземиха българския шампион след обрат]</ref>. Втората среща е на [[6 декември]] [[2016]] г. в [[Париж]], като двубоя завършва 2:2 <ref>[https://btvnovinite.bg/sport/ludogorec-izpusna-pszh-prodalzhava-v-liga-evropa-galerija.html Лудогорец изпусна ПСЖ, продължава в Лига Европа]</ref>.

** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (89):''' 1986, 1994, 2013, 2014, 2015, 2016, 2018, 2019, 2020

От началото на последното десетилетие на миналия век ултрасите от двете срещуположни трибуни на [[Парк де Пренс]] – „Коп оф Булон“ и „Вираж Отьой“, са в непрекъснат конфликт помежду си, въпреки че са събрани от един и същ любим отбор. Едните – „Коп оф Булон“, са крайни националисти и заради непрестанните хулигански прояви, лошата им слава става синоним на расизъм, фашизъм и невъздържана омраза към различните етноси в мултиетническия [[Париж]]. Другата трибуна – „Вираж Отьой“, пък събира запалянковци от всички раси. Създадена е през 1991 г. под натиска на новото ръководство на клуба – тв каналът „Канал Плюс“, който иска да формира опозиция срещу вече утвърдените като „проблемни“ хулигани от „Коп оф Булон“. По онова време цялата страна трепери от „Коп оф Булон“, фенове, вдъхновени от английския модел на насилие по стадионите, които например нахлуват на терена и прекъсват за 1 час финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] през 1982 г. В „актива“ им също са масови сбивания с тифози на [[ФК Ювентус|Ювентус]] и трошене на рейсовете им през същата година. Заради горещите страсти [[Парк де Пренс]] се счита за един от най-тежките за гостуване стадиони в света.

„ПСЖ“ и „ОМ“ са двата най-популярни и най-титулувани отбори във [[Франция]]. Те са единствените френски клубове, покорявали европейския връх. „Марсилци“ печелят [[Шампионска лига|Шампионската лига]] през 1993 г., а „столичани“ триумфират в несъществуващия вече турнир за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на национални купи]] през 1996 г. Не така стоят нещата в първенството на [[Лига 1|Франция]], където все още лидер по спечелени шампионати е някогашното европейско величие [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] със своите 10 титли. [[Олимпик Марсилия]] е с една по-малко, докато „ПСЖ“ е ставал първенец осем пъти.

* '''Най-много изиграни мачове в Лига 1''': [[Жан-Марк Пилорже]] (371 мача)

* '''Най-много отбелязани голове в Лига 1''': [[Единсон Кавани]] (134 гола)

* '''Най-много отбелязани голове в Европейските клубни турнири''': [[Единсон Кавани]] (29 гола)

* '''Най-много отбелязани голове в Лига 1 за един сезон''': [[Златан Ибрахимович]] (38 гола, сезон 2015/16)

** ([[Патрис Локо]] срещу [[ОЖК Ница|Ница]], [[Лига 1]], 27 април 1997 г.)

** ([[Кристиян]] срещу [[РК Страсбург|Страсбург]], [[Лига 1]], 26 януари 2000 г.)

** ([[Единсон Кавани]] срещу [[СМ Кан|Кан]], [[Лига 1]], 16 септември 2016 г.)

** ([[Неймар]] срещу [[Дижон ФКО|Дижон]], [[Лига 1]], 17 януари 2018 г.)

** ([[Килиан Мбапе]] срещу [[Олимпик Лион|Лион]], [[Лига 1]], 7 октомври 2018 г.)

* '''Най-много асистенции в Лига 1''': [[Сафет Сушич]] (61 асистенции)

* '''Най-много асистенции в един мач''': [[Сафет Сушич]] (5 асистенции срещу [[СК Бастия|Бастия]], [[Лига 1]], 21 септември 1984 г.)