Най-често υποσταιζυπόστασις се превежда като “същност”. За първи път този термин се прилага по отношение на Бога през първите векове от св. [[Теофил Антиохийски]], в неговото съчинение [[апология]] “До Автолик”. През IV век се приема окончателно като термин от православните богослови в противовес на арианската ерес. По това време в богословската наука навлиза и терминът ουσια (същност).
