Разлика между версии на „Куно фон Щойбен“

2 байта изтрити ,  преди 1 година
м
редакция без резюме
(правопис числителни редни редактирано с AWB)
м
}}
 
'''Куно АнрнтАрнд фон Щойбен''' ({{Lang|de|Kuno Arndt von Steuben}}) (9 април 1854 – 14 януари 1935) е пруски [[офицер]] от [[Германска имперска армия|германската имперска армия]], [[генерал от пехотата]], участвал в сражения на [[Западен фронт|Западния фронт]] и [[Балкански театър (Първа световна война)|Балканите]] по време на [[Първата световна война]].
 
== Биография ==
В края на пролетта на [[1917]] г. генерал фон Щойбен напуска [[XVIII резервен корпус (Германска империя)|XVIII резервен корпус]], който командва в продължение на близо три години, за да замени генерал [[Арнолд фон Винклер]] като командващ [[11-а армия (Германска империя)|11-а армия]] на [[Солунски фронт|Македонския фронт]]. Тук той е под прякото командване на началника на [[Група армии Шолц|групата армии „Шолц“]] генерал [[Фридрих фон Шолц]], който оценява високо способността на своя подчинен да съдейства за укрепяване тежкото положение на австрийските съюзници на запад от [[Охридско езеро|Охридското езеро]] през септември и най-вече да спечели доверието на българските си съюзници с доброжелателното си поведение и обноски.
 
Генерал Щойбен командва [[11-а армия (Германска империя)|11-а армия]] и по време на септемврийското съюзническо настъпление на [[Солунски фронт|Македонския фронт]], което започва с тежкото и оказало се решаващо поражение при [[Пробив при Добро поле|Добро поле]]. Въпреки положените усилия генералът не успява да спре отстъплението на неразбитата част от войските си и загубата на редица стратегически позиции и населени места, което довежда и до капитулацията на [[Царство България|България]] на [[29 септември]]. След тази дата фон Щойбен се оказва в още по -тежко положение и е практически лишен от пехотната част на армията си. Пристигащите австрийски и германски подкрепления му помагат да изгради към [[15 октомври]] една сила от шест слаби дивизии, състоящи се от 33200 пушки, 620 саби и 356 оръдия в 61,5 батальона, 7 ескадрона и 81 батареи.<ref>Edmund Glaise-Horstenau (English translation by Stann Hanna). ''Austria-Hungary's last war (Oesterreich-Ungarns letzter Krieg 1914 – 1918)'', vol 7, стр. 650 – 651. Publisher of Military Science Releases, Vienna 1938.</ref>. С тези сили и изправен пред значително превъзхождащ го противник, фон Щойбен има възможност единствено да продължи отстъплението с бой, докато в самия край на войната войските не се прехвърлят на север от [[Дунав]] в [[Унгария]]. Генералът и армията му успяват да напуснат Унгария, като избягват интерниране.
 
На [[31 януари]] [[1919]] г. Куно фон Щойбен приключва активната си служба и преминава в резерва.