Алън Джоунс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
м Bot: Automated text replacement (-найст +найсет) |
||
Ред 30:
Първото участие на бъдещия световен шампион бе [[1975 Голяма награда на Испания|ГП на Испания през 1975]], карайки частния болид на [[Хескет]] за Хари Стийлър. Дебютът му обаче бе катастрофален още в третата обиколка след инцидент с управлявания от [[Марк Донъхю]] болид на [[Пенске]]. Самият уикенд бе запомнен с ужасяващия инцидент на Ролф Щомелен от които петима зрители бяха убити. След още три състезания с малки успехи, отборът с който се състезава Джоунс, не успя да си осигури по-стабилен бюджет. Стийлър в последния момент осигури място на Джоунс в отбора от световния шампион [[Греъм Хил]] отбор, за да може австралиеца да продължи кариерата си. Първите състезания за новия му отбор бяха трудни за Алън, преди [[1975 Голяма награда на Германия|ГП на Германия]], където Джоунс най-после се доказа като състезател, постигайки първите си точки след като завърши на пето място. Това бе и последното му състезания за Джоунс след като, [[Ролф Щомелен]] си върна мястото си в отбора на Хил.
Резултатите на Джоунс обаче, принуди още един световен шампион [[Джон Съртис]] да го привлече в отбора си за 1976, най-вече благодарение на главния спонсор на тима Дюрекс. Въпреки обещаващия старт на Джоунс след участие на нешампионатно състезание, сезона се оказа труден, донякъде проблематичен. Въпреки това Джоунс завърши пети в [[1976 Голяма награда на Белгия|Белгия]] и във [[1976 Голяма награда на Великобритания|Великобритания]], преди да постигне четвърто място в последното състезание в Япония. Джоунс завърши сезона на
През първите месеци на 1977, Джоунс се завърна в Австралия за да участва в сериите Ротманс Интернешънъл за отбора на Теодор, както и в Американските Кан-Ам серии. След три състезания там, Джоунс получи обаждане от шефа на [[Шадоу]], [[Джаки Оливър]], питайки дали иска той да се състезава за тях за оставащите състезания във Формула 1. Техният им пилот [[Том Прайс]] бе убит по време на [[1977 Голяма награда на ЮАР|ГП на ЮАР 1977]], и отборът трябваше да намери заместник. Джоунс прие офертата на Оливър, връщайки се във Формула 1 за ГП на САЩ-запад 1977. Болидът на Шадоу DN8, даде шанс на Джоунс да покаже уменията си. Резултатите не закъсняха и Джоунс завърши шести в [[1977 Голяма награда на Монако|Монако]] и пети в [[1977 Голяма награда на Белгия|Белгия]] след като бе трети в един момент. Кариерата на Джоунс достигна нови висоти в [[1977 Голяма награда на Австрия|Австрия]], където постигна първата си победа, след убедителен старт и благодарение на мокрото трасе още в първите обиколки. След това последва трето място в [[1977 Голяма награда на Италия|Италия]], и две четвърти места в [[1977 Голяма награда на Канада|Канада]] и [[1977 Голяма награда на Япония|Япония]], завършвайки сезона на седмо място с 22 точки.
| |||