Америкън Моторс: Разлика между версии

В първите години след сливането автомобилите Неш и Хъдсън продължават да се продават отделно. Те си приличат на външен вид, но използват различни двигатели, предно окачване и др. В периода [[1957]] – [[1969]] г. пък автомобилите са под марката „Рамблър“. Стратегията на Ромни срещу Дженеръл Мотърс, Форд и Крайслер е определена като „битка с динозаврите“ – докато т.нар. „Голяма тройка“ пуска на пазара все по-големи автомобили, AMC се концентрира върху по-компактни модели. Формулата на успеха се крие в използването на общи части от Неш и Хъдсън и в отказа на корпорацията да участва в дизайнерската надпревара между представителите на Голямата тройка. Това спомага моделите Рамблър да се превърнат в синоним на качествени и икономични коли. Може да прилича на първоаприлска шега, но на [[1 април]] [[1959]] г. са обявени планове за производството на електрически автомобил със самозареждаща се батерия.<ref>[http://wardsautoworld.com/ar/auto_rearview_mirror_13/index.html "Rearview Mirror", Ward's AutoWorld, 1 април 2000]</ref>

Финансовите затруднения на AMC започват от средата на 70-те години. Автомобилите на фирмата не се продават добре, което води до десетки милиони загуби, допълнителни разходи се появяват вследствие на нужда от поправка на дефектната система за контрол на вредните газове на около 310.000 модела AMC и Jeep от 1975 и [[1976]] г., но AMC успява да се задържи над пъвърхността благодарение на отпуснатитебанкови кредити и много добрите продажби на Jeep.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,914814-2,00.html "American Motors Hangs In There", сп. Тайм, 14 февруари 1977]</ref><ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,919677,00.html "AMC’s Almost Total Recall", сп. Тайм, 22 май 1978]</ref><ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,916539,00.html "Money Machine", сп. Тайм, 18 декември 1978]</ref> През [[1979]] г., когато дялът на AMC на американския пазар на автомобили е едва 1,83%, компанията подписва договор с [[Рено]], в рамките на който AMC получава 150 милиона долара [[пари|кеш]], 50 милиона кредит, както и правото да произвежда модела [[Рено 5]] през [[1982]] г., а в замяна Рено взима 22,5% от акциите на AMC.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,947525,00.html "French Accent", сп. Тайм, 22 октомври 1979]</ref> Това не е първият път, когато двете фирми работят заедно, защото през 60-те години Рено сглобява във [[Франция]] модела Рамблър. Въпреки че първоначално AMC отново отбелязва рекордни печалби и добри продажби, проблемите за компанията се задълбочават след като започва спад в продажбите на Jeep, а на пазара на малки автомобили успешно се намесват японските производители, които разполагат с ефективни заводи в САЩ. От своя страна пък заводът на AMC в [[Кеноуша]], щата [[Уисконсин]], е стар (по това време той е най-старият работещ без прекъсване автомобилен завод в света) и непродуктивен – частите и полуготовите каросерии трябва да се превозват из града до различните отделения.