Ан дьо Божьо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 37:
 
== Биография ==
Ан е родена в замъка [[Женап]] в [[Брабант]] на 3 Aприл 1461 година. Тя е най-голямата оцеляла дъщеря на Луи ХI. "Ан е тъмнокоса, с високо чело, фино-извити вежди. Има остър, надменен нос, тънки устни, тънки ръце, и "стои„стои изправена като копие"копие“.  <sup>[ според  </sup>Hackett,  ''Francis the First'', pp.45-46<sup> ]</sup>
 
=== Брак ===
Крал Луи търси съпруг за дъщеря си. Сред многочислените "принцове„принцове на лилиите"лилиите“, членове на кралския дом, Луи ХI се спира на 35-годишния свой братовчед [[Пиер II дьо Бурбон|Пиер дьо Бурбон]], който не еженен до момента. Тогава принцеса Ан, навършва едва 12 години. Сватбата се провежда през ноември 1473 година, близо до [[Блоа]] в църквата на [[Мон Ришар]].
 
== Оценка на Луи за Ан ==
Ред 50:
След смъртта на [[Луи XI]] през 1483 година, престолонаследникът Шарл е 13-годишен и според френските закони, които фиксират по онова време кралското пълнолетие на 14 години, не е достигнал необходимата зрелост, за да управлява самостоятелно. Неговата по-голяма сестра Ан дьо Божьо, 22-годишна по това време, заедно със съпруга си [[Пиер II дьо Бурбон|Пиер дьо Божьо]] става негов регент от [[1483]] г. до [[1491]] г.
 
Ана и нейният мъж Пиер дьо Божьо, идвайки на власт, се сблъскват с опозиционно движение на аристокрацията, оглавено от първия принц по кръв – [[Луи XII|Луи Орлеански]]. Един от членовете на тази групировка е и Филип дьо Комин, подробно описващ събитията от тези години в своите мемоари. Макар Ана дьо Божьо и нейният съпруг да са регенти по изрична устна предсмъртна воля на Луи XI, Луи Орлеански и неговите съратници считат предаденото регентство за съвършено незаконно. Филип дьо Комин слага акцент на това, че бунтът на аристокрацията е предизвикан не от недоволство към политиката на краля и е насочен не против краля. "Нима принцовете и поданиците са вдигнали оръжие против своя млад крал? Пожелали са някой друг? Или са поискали да му отнемат властта?…Всичко е направено заради точно обратното…". Комин подчертава, че причина за недоволството е политиката, провеждана от регентите Пиер и Анна дьо Божьо, и именно против тях е застанала аристокрацията, поддържаща "законния"„законния“ регент Луи Орлеански.
 
Когато умира херцог [[Франсоа II (Бретон)|Франсоа II Бретонски]], той е наследен от своята дъщеря - единадесетгодишната [[Анна Бретанска|Анна Бретонска]]. Анна предлага ръката си на император [[Максимилиан I]] и той се жени за нея задочно. Но Ана дьо Божьо свиква събрание от богослови и юристи; те обявяват този брак за недействителен и [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]] е претендент за ръката на херцогинята на Бретон. Ана дьо Божьо съумява да привлече на своя страна бретонското дворянство и херцог Луи Орлеански: Ла Тремойл нахлува в Бретон с армия и херцогиня Ана Бретонска е принудена да се съгласи на този брак. 
Ред 58:
Ан има влияние над децата на аристокрацията включително над [[Диан дьо Поатие|Диана дьо Поатие]] и [[Луиз Савойска|Луиза Савойска]]. Тя инструктира например, младите хора от кралския двор да спазват изискани нрави, като например да не бършат с пръсти носовете си, а да правят това с парче плат. Луиза Савойска впоследствие използва наученото като става регент на сина си, крал [[Франсоа I]] на два пъти.
== Писателка ==
Освен като политик, Ан дьо Божьо се изявява и като писател. Тя е автор на: "За„За образованието на дъщеря ми"ми“, наръчник за обучението на младите аристократки от тази епоха, както и на "Историята„Историята на обсадата на Брест"Брест“, литературна творба, в която действието се развива по време на [[Стогодишна война|Стогодишната война]].
 
== Брак и деца ==