Андреа Контарини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Андреа Контарини | име-оригинал = Andrea Contarini | категория = владе...“ |
м Bot: Automated text replacement (- й + ѝ ); козметични промени |
||
Ред 29:
Андреа е син на Николо Контарини, наследник на богатата и знатна венецианска фамилия [[Контарини]].
Като млад той пътува много, посещава с приятели бордеи и манастири, в които има много любовници. Според една от легендите, Андреа претърпява голям вътрешен катарзис едва, когато при една от срещите си с една от монахините вижда на пръста
== Дож на Венеция ==
Когато го избират за дож на [[20 януари]] [[1368]] г., Андреа Контарини се намира във вилата си в [[Падуа]] и получава покана да се яви да заеме поста, в противен случай е заплашен от заточаване и отнемане на имуществото. Действително предсказанието сякаш се сбъдва, тъй като през цялото 15–годишно управление на Контарини не спират войните и сблъсъците и сякаш неприятностите нямат край. Още на следващата 1369 година избухва война с [[Триест]], а от 1370 г. Венеция отново е в разпри с Падуа. Един от тайните планове на падуанците е техни шпиони да отровят кладенците на Венеция. На [[2 юли]] [[1372]] г. планът е разкрит и арестуваните заговорници са екзекутирани.<ref>[https://www.goodreads.com/book/show/11730761-i-dogi
По същото време Венеция е атакувана неуспешно от унгарския крал, който година по–късно иска мир. През 1373 избухва ново напрежение между Венеция и Генуа и генуезците определено имат преимущество, тъй като Венеция е без съюзници и в състояние на икономическа криза.<ref>[https://www.goodreads.com/book/show/11730761-i-dogi
== Войната при Киоджа ==
Генуезците опустошават колониите на Венеция във Византия и срещу тях е изпратен венецианският адмирал Ветор Писани, който удържа победа на [[30 май]] [[1378]], но е принуден моментално да се оттегли, тъй като Генуа изпраща нов, по–силен флот под командването на опитния Лучано Дория. На [[7 май]] [[1379]] генуезците напълно разгромяват венецианците. Новината, донесена от оцелял венециански войник, спасил се с плуване от брега на Истрия до този на Венеция, предизвиква паника в града. Адмирал Писани е хвърлен в затвора, флотът е реформиран, но е прекалено късно – островите във [[Венецианска лагуна|Венецианската лагуна]] Повеглия, Маламоко, Киоджа, Сан Ерасмо са загубени.<ref>[https://www.goodreads.com/book/show/11730761-i-dogi
== Смърт ==
|