'''Стефка Кръстева Георгиева-Маноилова''' е българскабългарски [[архитекткаархитект]].
== Биография ==
Ред 33:
Започва да учи архитектура през 1940 г. в [[Мюнхенски технически университет|Техническия университет]] в [[Мюнхен]], но поради [[Втора световна война|Войната]] прекъсва следването си в [[Германия]], като по-късно продължава в [[София]] и завършва в [[Държавната политехника]] 1947 г.
От 1948 г. е проектанткапроектант в ЦАПО (Централна архитектурно-проектантска организация), по-късно преобразувана в „[[Главпроект]]“, София, където от 1973 г. е ръководител на ателие. По нейни проекти са построени много обществени и жилищни сгради и комплекси – хотелите „Люляк“ и „Мак“ в курортен комплекс „[[Златни пясъци]]“ (1956 – 1959). Като част от колектива на арх. [[Никола Николов (архитект)|Никола Николов]] проектира със свой екип хотелите „Бор“, „Нарцис“ и ресторант „Дюни“ (1958 – 1960) в курортен комплекс „[[Слънчев бряг]]“, спортна зала за тенис „София“ (1968) в София, ресторант „Воденицата“ над [[Драгалевци]] (1970), жилищна група с 3 високи блока за дипломатическия корпус в София (1972), хотелски комплекси „Черно море“ и „Фрегатата“ и други хотели и ресторанти също в „Слънчев бряг“ (1972 – 1973), градоустройствен план и хотел на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] в правителствена [[Бояна (резиденция)|резиденция „Бояна“]], в София (1974) с активно участие на художниците [[Марин Върбанов]], Сун Върбанова, Ст. Николов, Димитър Балев, [[Никола Тузсузов]], [[Иван Ненов]] и др., вили резиденции за Държавния съвет в Парк [[Евксиноград]] (1976) и др. Проектира много павилиони на [[НРБ]] в чужбина. Последната ѝ държавна месторабота е в „Софпроект“.
