Кирил Косев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Премахване на Категория:Възпитаници на военната академия „М. В. Фрунзе“; Добавяне на Категория:Възпитаници на военната академия „М. В. Фрунзе“ от България, ползвайки HotCat |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 23:
През 1947 г. РО-2 е закрито и началникът на [[Щаб на отбраната|Генералния щаб (ГЩ)]] на [[БНА]] ген.-полк. [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]] изпраща Кирил Косев да учи във [[Военна академия]] „[[Михаил Фрунзе|Фрунзе]]“ в [[Москва]]. След 2 г. когато се връща, началникът на разузнаването на БНА ген. [[Петър Вранчев]] е задържан и обявен за „враг с партиен билет“. В края на 1949 г. е арестуван и Кирил Косев. Обявен е не само за „враг с партиен билет“, но и за агент на [[Никола Гешев]] и [[шпионин]] на [[Югославия]] и [[Англия]]. Задържан е в МНО и там го разпитват служители на ДС към МВР. Ген. Бъчваров не разрешава да го пратят в ДС. Изключен е от [[БКП]] и е отстранен от работа. След смъртта на [[Сталин]] през [[1953]] г. Георги Дамянов, Председател на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание на НРБ]] (по-късно – [[Държавен съвет на Народна република България|Държавен съвет]]) и на комисията по разследване на „врага с партиен билет“, през лятото на 1953 г. обявява, че всички обвинения против Кирил Косев са неверни и злонамерени и той е възстановен за член на БКП, а през 1954 г. е върнат на работа в армията.
През 1955 година става началник-щаб, а между 1960 и 1966 г. командващ [[Трета армия]]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор, а от 1964 г. е генерал-лейтенант. В периода 1966 – 1971 година е заместник-министър на отбраната по бойната подготовка. Като такъв през 1969 г. предлага на тогавъшния министър на народната отбрана генерал [[Добри Джуров]] да се извърши пуск в България на оперативно-тактически ракети (ОТР) СС Скъд (Skud). Той разрешава. Ген. Косев организира и ръководи пуска от бойно учение. В него освен бригадата ОТР, участват и поделения на Трета армия, [[ВМС]] и [[ВВС]]. Пускът се осъществява от района на Ясна поляна в [[Странджа]] планина, северно от с. [[Звездец]]. Целите са северно от [[Балчик]]. Полетът на ракетата е дълъг 185 км и минава изцяло над морето. Пускът минава успешно. Съветската военна делегация, която наблюдава учението, дава висока оценка.
Това е единственият пуск на ОТР във [[Варшавски договор|Варшавския договор]] извън [[СССР]]. Скоро обаче министърът на отбраната на СССР издава заповед, с която забранява пускове на ракети извън СССР. Оттогава за всички стрелби трябва да се пътува до полигона „Капустин Яр“ в [[Казахстан]].
| |||