Антигон II Гонат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
уточнения, допълнения, източници, структуриране
Ред 1:
{{Личност|монарх}}
'''Антигон II Гонат''' ({{lang|grc|Ἀντίγονος B΄ Γονατᾶς}}) е цар на [[Древна Македония]] от династията на [[Антигониди]]те от 283276 г. пр. Хр. до 239 г. пр. Хр. Син на [[Деметрий I Полиоркет]] и внук на [[Антигон I Монофталм]]. Майка му [[Фила (дъщеря на Антипатър)|Фила]] е дъщеря на диадох [[Антипатър]].
 
== Произход ==
Роден е в [[Гона|Гоной]] в [[Тесалия]]. Антигон II придружава баща си в повечето му кампании, но остава в [[Тесалия]] докато Деметрий изгубва властта над Македония и е пленен от [[Селевк I Никатор]] в [[Мала Азия]] (285 г. пр. Хр.). Когато Деметрий умира в плен неговият син Антигон наследява командването в Тесалия и е подкрепен от привържениците в [[Атина]] и [[Коринт]] (283 г. пр. Хр.). През това време Македония е въвлечена в гражданска война, докато ордата на [[галати]]те нахлува на Балканите и Мала Азия. В 277 г. пр. Хр., след като участва в прогонването на галатите от Македония Антигон II се обявава за цар. Това скоро предизвиква агресията на [[Пир (Епир)|Пир]], цар на Епир, който желаел македонският трон за себе си. Пир нахлува в Македония и успява да прогони Антигон (272 г. пр. Хр.), но последният се връща след като Пир загива воювайки в [[Аргос]] срещу спартанците.
 
Антигон II е син на [[Деметрий I Полиоркет]] и внук на [[диадох]]а [[Антигон I Монофталм]]. Майка му [[Фила (дъщеря на Антипатър)|Фила]] е дъщеря на друг диадох – [[Антипатър]].<ref name="zhek24">{{cite book | last = Жеков | first = Живко | title = Философът – базилевс. В: Балканите – език, история, култура. Т. V, с. 23-37 | publisher = Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“ | location = Велико Търново | year = 2017 | url = http://da.uni-vt.bg/u/836/pub/20479/antigon%20zh%20zhekov.pdf | accessdate = 23.05.2020 | pages = 24}}</ref> Роден е през 319 г.пр.Хр. Прозвището си „Гонат“ дължи на [[Тесалия|тесалийския]] град [[Гони]], където е роден, според някои<ref name="zhek24"/>, или отгледан, според други<ref>{{cite book | last = Делев | first = Петър | title = Лизимах | year = 2004 | location = София | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | url = https://www.academia.edu/383297/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2._%D0%9B%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%85._%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A1%D0%B2._%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_2004_%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0_435_ | accessdate = 23.05.2020 | pages = 418}}</ref>.
 
== Борба за Македония ==
 
През 287 г.пр.Хр. Деметрий го поставя за наместник в Гърция, докато сам се бори безуспешно да задържи властта си над Македония, а впоследствие е пленен от [[Селевк I Никатор]] в [[Мала Азия]]. На Антигон остават гръцките владения на баща му – стратегически важните крепости [[Акрокоринт]], [[Халкида]] и [[Деметриада]].<ref name="zhek24"/> През 280 г.пр.Хр. прави опит да си върне Македония, неуспешен заради поражение в морска битка с флотата на [[Птолемей Керавън]].{{hrf|Делев|2004|267-268}} След поход в Мала Азия и мирен договор със [[Селевкиди|сирийския цар]] [[Антиох I Сотер]], през 277 г.пр.Хр. Антигон [[битка при Лизимахия|сразява]] една [[келти|келтска]] армия край [[Лизимахия]] и подема нов опит да овладее Македония, този път успешен. Последователно се справя с претендента [[Антипатър Етесий]] и с [[тиран]]а на [[Касандрия (античен град)|Касандрия]] [[Аполодор от Касандрия|Аполодор]] и към 276 г.пр.Хр. установява властта си над цялата страна.{{hrf|Делев|2004|276-277}} Само две години по-късно голяма част от Македония (без крайбрежието) е овладяна от [[Пир (Епир)|Пир]]. Антигон задържа само крайбрежните градове и успява да възстанови позициите си едва след гибелта на [[Античен Епир|епирския]] цар през 272 г.пр.Хр.{{hrf|Жеков|2017|26-29}}
 
== Борба за Елада ==
 
В следващите години Антигон II се стреми да запази македонското превъзходство в Гърция и сключва съюз със селевкидската династия. Антигон отбягва военна конфронтация и предпочита мирните средства в политиката – договори и дипломация. Той се въвлича в сложните взаимоотношения между различните фракции, полиси и съюзи, издига претенденти и поддържа слабостта и разединението на гръцките държави. По думите на [[Полибий]] никой друг не е създавал повече тирани в Гърция от Антигон.
Line 17 ⟶ 25:
 
== Източници ==
<references />
* [[Плутарх]], [[Успоредни животописи]], [http://www.attalus.org/old/demetrius1.html "Demetrius"], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Pyrrhus*.html "Pyrrhus"], [http://www.attalus.org/old/aratus1.html "Aratus"]
* Kostas Buraselis, ''Das hellenistische Makedonien und die Ägäis. Forschungen zur Politik des Kassandros und der drei ersten Antigoniden (Antigonos Monophthalmos, Demetrios Poliorketes und Antigonos Gonatas) im Ägäischen Meer und in Westkleinasien'', München 1982, ISBN 3-406-07673-4.