Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония: Разлика между версии

В качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция, АСНОМ взема решение за включването на [[Вардарска Македония]] като федерална държава в рамките на Югославската [[федерация]]. Събранието излиза с манифест, с който описва положението на Вардарска Македония в рамките на [[Кралство Югославия]] като колониално, преди да обяви „''братството и съюза''“ с останалите народи на Нова Югославия. На заседанието присъства Светозар Вукманович – Темпо, представителя на Главния щаб на Сърбия [[Живоин Николич]] – Бърка, и американската и английската военни мисии в Югославия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kp_ju/kp_ju_3_3.html Палешутски, Костадин. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919 – 1945, Изд. на БАН, София, 1985, стр. 318]</ref> Според различни изследователи заседанието е силно манипулирано от проюгославските представители, а отсъствието на повече от 50% от избраните делегати го прави нелегитимно<ref name="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944]</ref> Като делегати на това заседание се избрани 116 души, но на заседанията [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|участват едва 60 от тях]]. Освен това събранието заседава на сърбизираната през 19-ти- – 20-ти век територия на [[Мала Шумадия]], останала след войната на територията на [[Социалистическа република Сърбия | Народна република Сърбия]].