Старинен Пловдив: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Hasley (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на Dongle crap (б.), към версия на Hasley
мРедакция без резюме
Ред 243:
=== Куюмджиевата къща ===
[[Файл:Bulgaria Bulgaria-0743 - Plovdiv Regional Ethnographic Museum (7432394622).jpg|мини|ляво|Куюмджиева къща]]
Експозицията на Етнографския музей се помещава една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се в нашите земи – домът на пловдивския търговец [[Аргир Куюмджиоглу]]. Посторена е през [[1847]] г. и отразява вкуса на богатия пловдивчанин. Сградата е с площ 570 кв. м и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната ѝ страна. Добре [[Озеленяване|озелененият]] двор е с мраморен [[шадраван]] и [[кладенец]]. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този [[барок]]ов похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите [[фронтон]]а и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери 18,5 х 11 м. Просторните стаи са с изписани стени и са украсени с геометрично профилирани дъсчени [[таван]]и, великолепни дърворезбовани „слънца“ и елегантно извити „алафранги“[[алафранга|алафранги]]. Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на [[Камерна музика|камерната музика]].
 
=== Къщата на д-р Стоян Чомаков ===
Ред 489:
 
През 2006 г. с решение на Общинския съвет на [[Община Пловдив]] е учредено [[дружество]]то „Пълдин Туринвест“ АД. Негови акционери са Община Пловдив със 75% дял, представляващ 16 имота в Стария град, и фирми на Георги Гергов с останалите 25%. Публично-частното партньорство е създадено с основната цел „да се спре разрухата на паметници на културата в стария град и развитието на Пловдив като важен туристически център и културен маршрут“. Сделката е съпроводена със серия политически скандали. Първоначалното предложение на тогавашния кмет [[Иван Чомаков]] срещу [[апорт]]ираните имоти общината да получи само 25% от акциите е било оттеглено след разговор с лидера на СДС [[Петър Стоянов]].<ref>{{cite web | year = 2006 | url = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2351&sectionid=5&id=0001401 | title = Пловдив хариза на Гергов ремонтирани къщи уникати | work = в. Сега | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010}}</ref> В края на 2008 г. депутатите от РЗС [[Яне Янев]] и [[Димитър Абаджиев]] внасят в прокуратурата сигнал за нередности при създаването на дружеството и последващото му апортиране в [[Международен панаир Пловдив|Пловдивския панаир]].<ref>{{cite web | year = 2010 | url = http://www.marica.bg/show.php?id=20552 | title = „Пълдин туринвест инвестира“ 6 милиона, реставрира къщи руини в Стария град | work = в. Марица | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010}}</ref>
 
=== Хотели и ресторанти ===
В Стария град действат [[хотел]]ите „Ритора“, „Хеброс“ <ref>{{cite web | year = 2010 | url = http://www.hebros-hotel.com/ | title = Хотел-ресторант „Хеброс“ | work = hebros-hotel.com | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010}}</ref>, „Seven Hills“, „Алафрангите“ <ref>{{cite web | year = 2010 | url = http://www.alafrangite.eu/ | title = Хотел-ресторант „Алафрангите“ | work = alafrangite.eu | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010}}</ref>. Може да се спи и по-евтино в [[хостел]]ите Plovdiv Guesthouse <ref>{{cite web | year = 2010 | url = http://www.plovdivguesthouse.com/ | title = Plovdiv Guesthouse | work = plovdivguesthouse.com | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010}}</ref> и Hikers Hostel. <ref>{{cite web | year = 2010 | url = http://www.hikers-hostel.org/pd/ | title = Hikers Hostel | work = hikers-hostel.org/pd/ | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010}}</ref>
 
Някои по-известни заведения за хранене са ресторантите „Пётр I“ и „Пълдин“, ресторант-градина „Филипополис“ <ref>{{cite web | year = 2010 | url = http://www.philippopolis.com/ | title = Ресторант-градина „Филипополис“ | work = philippopolis.com | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010}}</ref>, Летни сцени „Конюшните на царя“, ресторантите „Рахат тепе“, „Камбаната“, „Българска къща“, „Потомци“, „Тракийски стан“, „Жанет-45“, „Свети Никола“, „Renaissance“, „Santa Maria“ („Улпия“), „Граждански клубъ“, „Криптата“, кафе „Арена“, арт-кафе „Мон Шери“, еко-бар „При Майкъл“, механа-градина „Хъшове“, ресторант-градина „Кредо“, клуб-ресторант „Union“, арт-клуб „Бохеми“, клубовете LAK и „Изгубеният свят“, кафета „Старинно“, „Антикварно“, „Доли“, „Балабан“, „Таксим“.
 
== Крепостни стени на ул. Витоша ==