Уикипедия

Петър Андасаров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
{{писател
| име категория = Петър Андасаровписател
| снимка портрет =
| портрет-описание = български поет
| псевдоним име-рождено =
| националност = {{България}}▼
| дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1937|07|16|1}}
| работил = редактор, журналист
| място на раждане = [[Елешница (Област Благоевград)|Елешница]], [[Царство България]]
| датавложки на смърт =
{{Личност/Писател
| място на смърт =
| работил категория = писател
| псевдоним =
▲| националност = {{България}}
| период =
| жанрове = стихотворение
| теми =
| направление =
| дебют течение =
| известнидебют творби =
| известни творби =
| награди = [[Георги Джагаров (литературна награда)|„Георги Джагаров“]] (2011)
| повлиян =
| повлиял повлиян =
| брак повлиял =
}}
| деца = 3▼
| подпис баща =
| бележки майка =
| брак =
▲| деца = 3
| подпис =
}}
 
Line 28 ⟶ 31:
 
== Биография ==
Роден е на 16 юли 1937 годинаг. в село [[Елешница (Област Благоевград)|Елешница]], Разложко. Завършва Учителския институт „Св. Иван Рилски“ в град Станке Димитров ([[Дупница]]) и [[българска филология]] в [[Софийския университет]],. билПредседател е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов“ в Дупница. От 1971 г. живее и твори в София. Работил еРаботи като редактор във в.вестниците „Кооперативно село“, „Земя“и „[[Земя (вестник)|Земя]]“, като консултант по поезията на вестник „Народна„[[Народна младеж“младеж и(вестник ена завеждалДКМС)|Народна редакциятамладеж]]“ и завежда редакция „Художествена литература“ на издателство „Народна„[[Народна младеж“младеж]]“. От 1994 г. е директор на вестник „Застраховател прес“ към [[ДЗИ]].
 
Член е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1969), на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] (1978) и на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]]. Носител на литературната награда за патриотична поезия [[Георги Джагаров (литературна награда)|„Георги Джагаров“]]<ref>[http://www.duma.bg/duma/node/17381 „Петър Андасаров с наградата „Георги Джагаров“], в.-к „Дума“, бр. 160, 15 юли 2011.</ref> и на орден „А. С. Грибоедов“ (2012).<ref name="literaturensviat">[http://literaturensviat.com/?p=76715 Петър Андасаров на сайта Литературен свят].</ref>▼
 
През 2020 г. е отличен с почетния знак [[Златен век (отличие)|„Златен век“]] - огърлие на Министерството на културата<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6875522 „Министър Боил Банов раздаде 80 награди „Златен век“], в-к „24 часа“, 22 май 2020.</ref>
▲Член е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1969), на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] (1978) и на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]]. Носител на литературната награда за патриотична поезия [[Георги Джагаров (литературна награда)|„Георги Джагаров“]]<ref>[http://www.duma.bg/duma/node/17381 „Петър Андасаров с наградата „Георги Джагаров“], в. „Дума“, бр. 160, 15 юли 2011.</ref> и на орден „А. С. Грибоедов“ (2012).<ref name="literaturensviat">[http://literaturensviat.com/?p=76715 Петър Андасаров на сайта Литературен свят].</ref>
 
== Творчество ==
Автор на 27 книги с поезия, публицистика и стихове за деца, сред които „Нося те в очите си”си“ (1969), „А е толкова рано за сбогом”сбогом“ (повест, 1973), „Преди да ви повикам”повикам“ (1977), „Слънце между нас”нас“ (1980), „Безсмъртничета”„Безсмъртничета“ (1980), „ А ме боли от нежност”нежност“, „С очи те търся”търся“, „И няма връщане”връщане“ (1982), издадена и на арабски език в Дамаск, „Хорце по небето”небето“ (1985), „Ти освети небето на душата ми” (1989), „Иде хубавото време”време“, получила годишната награда на СБП за публицистика, издадена и на руски език, „До поискване”поискване“, „За цвят копнея”копнея“, „Да си влюбен”влюбен“ (за Асен Лагадинов (Димчо), 2004), „Като дългото ехо на песен”песен“ (2009), „Когато сенките се удължават”удължават“ (2012), книгата „Строители на съвременното българско застраховане”застраховане“.<ref name="literaturensviat"/>
 
Стиховете му са преведени на руски, беларуски, чешки, полски, унгарски, немски, френски, английски, испански, монголски, китайски, японски, арабски и на езика дари. Книгата му „Лирика“ излиза на руски през 2009 г. Има три деца и трима внукавнуци.<ref name="literaturensviat"/>
 
== Бележки ==
Line 41 ⟶ 46:
 
== Външни препратки ==
* {{Моята библиотека автор|petyr-andasarov|Петър Андасаров}}
* [http://old.duma.bg/2005/0105/030105/obshtestvo/ob-1.html „Петър Андасаров: Още гоня ветровете на живота“], интервю на Тодор Коруев, „Дума“, 5 януари 2005
* [http://old.duma.bg/2005/0105/030105/obshtestvo/ob-1.html „Петър Андасаров: Още гоня ветровете на живота“], интервю на Тодор Коруев, в-к „Дума“, 5 януари 2005
* [http://www.struma.com/otblizo/dupnishkiyat-poet-p-andasarov-bezduhovnici-i-bezdarnici-gazyat-duha-ni_30839/ „Дупнишкият поет П. Андасаров: Бездуховници и бездарници газят духа ни български по-грубо и от фашистки ботуш!“], интервю на Николая Иванова, в.-к „Струма“, 8 ноември 2012
* [http://www.zastrahovatel.com/files/SDOWNLOAD/D928_Zastr20.pdf „Петър Андасаров на 2х35“], в.-к „Застраховател“, бр. 14 (319), 25 юли 2007
 
{{Портал|Македония}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Андасаров, Петър}}
[[Категория:Български журналисти от Македония]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Андасаров“.