Разлика между версии на „Константин-Кирил Философ“

редакция без резюме
След завършването на Магнаурската школа, той е ръкоположен за субдякон и [[дякон]], вероятно някъде около 846 г., той става хартофилакс (''chartophylax'') на патриарх [[Игнатий Константинополски]] (847 – 858) – поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата [[Света София (Константинопол)|„Св. София“]] (Константинопол) – висок пост в онова време. Но влечението му към науката и презрението към столицата го карат да се скрие за 6 месеца в един манастир на „узкото“ море (вероятно се има предвид [[Босфора]] или [[Мраморно море]]). Когато е открит от патриаршията и правителството, които не желаят да загубят възможността да се възползват от него, е привлечен в столицата, и назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното звание ''„философ“''. Вероятно по това време той пише известното свое съчинение ''„Написание о правой вере“''.
 
=== Църковно-политическа дейност  – диспут с Йоан VII Граматик ===
Във времето между 843 г. и 851 г. е и първата значителна публична проява на Константин-Кирил Философ – диспутът му с низвергнатия патриарх [[Йоан VII Граматик]], наричан още Анис или Янис, който е [[иконоборство|иконоборец]] (иконоборството е смятано за ерес, и то с политически привкус). Константин изпълнява поръчение на правителството и на действащия патриарх да пречупи авторитета на опозиционния им Йоан VII Граматик. В дискусията с него младият философ се отличава със своето остроумие, красноречие и точни знания. За радост на цариградското правителство и на легитимния патриарх, той аргументирано оборва своя противник.