Уикипедия

Старобългарски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -((?:\b[34]|[02-9][34])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2, -((?:\b1|[02-9]1)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?в?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-в\2, -((?:\b2|[02-9]2)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?р?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-р\2); козметични промени
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 23:
== Старобългаристика ==
{{Основна|История на старобългарския език}}
От изследователите този език е наричан различно. [[Йерней Копитар]]<ref>{{Цитат книга|last=Kopitar|first=Jernej (Bartholomäus)|title=Grammatik der Slavischen Sprache in Krain, Kärnten und Steyermark|year=1808|month=|publisher=Korn|location=Laibach|isbn=|pages=}}</ref> и [[Франц Миклошич]] <ref>{{Цитат книга|last=Miklosich|first=Franz|title=Lexicon linguae Slovenicae veteris dialecti|year=1850|month=|publisher=apud Gulielmum Braumüller|location=Vindobonae|isbn=|pages=}}</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Miklosich|first=Franz|title=Lexicon Palaeslovenico-Græco-Latinum emendatum auctum|year=1862-1865|month=|publisher=G. Braumüller|location=Vindobonae|isbn=|pages=}}</ref> го наричат ''„старословенски език“'', тъй като в първите писмени паметници те са търсели черти от славянския диалект в [[Панония]]. [[Александър Христофорович Востоков|А. Х. Востоков]] въвежда през 1820 г. термина ''„старославянски език“'',<ref>''Востоков, Александр Х.'' Рассуждение о славянском языке, служащее введением к Грамматике сего языка, составляемой по древнейшим оного письменным памятникам. — 1820.[ръкопис; част от тази работа под названието „Рассуждение о славянском языке“ е публикувана в „Труды Общества по изучению русской словесности“, XVII, 1856; изцяло е издадена от [[Измаил Срезневски]] като „Рассуждение о славянском языке“ // Филологические наблюдения А.Х. Востокова. <abbr>Санкт-Петербург</abbr>, Типография Императорской академии наук, 1865.</ref>, който днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература. Аналогично са образувани наименованията фр. le vieux slave, лат. palaeoslavica. [[Йозеф Добровски]] в ''„Institutiones linguae slavici dialecti veteris“'' (''Студия върху стария диалект на славянския език'') ([[1822]]) открива в този език ''„старосръбско наречие“''.<ref>{{Цитат книга|last=Dobrovský|first=Josef|title=Institutiones linguae slavicae dialecti veteris, quae quum apud Russos, Serbos aliosque ritus graeci, tum apud Dalmatas glagolitas ritus latini Slavos in libris sacris obtinet|url=https://archive.org/details/josephidobrowsk01dobrgoog/page/n3/mode/2up|year=1822|month=|publisher=Sumtibus et typis A. Schmid|location=Vindobonae|isbn=|pages=}}</ref>. Но още в средата на [[19 век]] [[Аугуст Шлайхер]], [[Мартин Хатала]]<ref>{{Цитат книга|last=Hattala|first=Martin|title=Grammatica linguæ slovenicæ collatæ cum proxime cognata bohemica|url=https://archive.org/details/grammaticalingua00hatt/mode/2up|year=1850|month=|publisher=typis Francisci Lorber|location=Schemnicii|isbn=|pages=}}</ref> и [[Леополд Гайтлер]]<ref>{{Цитат книга|last=Geitler|first=Leopold|title=Starobulharská fonologie se stálým zřetelem k jazyku litevskému|url=https://archive.org/details/starobulharskafo00geit/page/n4/mode/2up|year=1873|month=|publisher=Theodor Mourek|location=V Praze|isbn=|pages=}}</ref> виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на [[Български език|българския език]]. Те въвеждат наименованието ''„старобългарски език“'' (нем. ''Altbulgarisch''), възприет изцяло в България. В съвременното [[езикознание]] освен термина ''„старобългарски език“'' са разпространени и названията ''„старославянски език“'' и ''„староцърковнославянски език“''.
 
Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. ''„канон“,'' т.е. езика на произведенията, най-тясно свързани със св. [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език. Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т.нар. ''„канон“'' откриваме в паметници, отстоящи най-малко 50 – 60 години от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но и в писмената реч. Следователно, езикът на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, [[праславянски език]]. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина ''„Кирило-Методиев език“''. Що се отнася и до термините ''„старославянски“'' и ''„старочерковнославянски“'', те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Направени са много изследвания и българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на [[фонетика]]та (в рефлексите на праславянските съчетания ''*tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj'' и в широкия гласеж на ''ятовата гласна''), в областта на [[Лексикология|лексиката]] (в заемките на някои гръцки думи от народния [[гръцки език]], с който само българските [[славяни]] са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον) и в областта на [[синтаксис]]а:
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарски_език“.