Византийци: Разлика между версии

{{Основна|Произход на румънците}}

Оцелялото от аварските и славянските нашествия латиноговорещо население, живеещо на територията на Балканския полуостров, пък се самоназовава „романи“, като останалите народи го наричат влахи или [[власи]]. То е оцеляло и до днес – вече обозначавайки като романи или румънци, т.e. римляни чак след създаването на Румъния през XIX век. На български език звучи като [[румънци]], а на румънски език – romani. Романоезичното население на Балканите се обособява през късното Средновековие на север от Дунав в своя собствена държава, именувана от българите [[Влахия]]. Неслучайно този период е предмет на историята и на съвременния румънски етнос. Същевременно част от планинска Тесалия през Средновековието е наричана [[Велика Влахия]]. Съвременната румънска историчка и журналистка [[Мариана Чеке]] пише в книгата си „Румъния – позната и непозната“ издадена през 1999 г., че „… и до днес румъните си остават единствените езикови наследници на Източната Римска империя, тъй като романизираното население е играло голяма роля във Византия от IV до VII век и единствени до днес говорят източнолатинския диалект, макар и със свои особености и влияния“ (Източник: Mariana Cece, Romania-Impozanza, Bucuresti 1999).<ref>Mariana Cece, Romania-Impozanza, Bucuresti 1999</ref>

== Източници ==

* Димитър Ангелов, „Византия“, Стара Загора, 1994 г.