Антониниан: Разлика между версии

Появата на антониниана се налага в резултат на финансовите трудности и ускорения инфлационен процес в Римската империя през 3 век. Макар и по-голям по размер, антонинианът съдържал само 1,5 пъти повече сребро от денария, въпреки официално обявената двойна стойност. Това накарало търговците да приравняват истинската му стойност спрямо тази на стоките, а това довело до покачване на цените и допринесло още повече за обезценяването на римската валута. Опит да спре това прави [[Александър Север]], който прекратява издаването на антониниани. Следващите императори са принудени да възобновят сеченето му и той става основната парична единица на пазара. След средата на 3 век антониниана е в масова употреба, но бързо губи покупателната си способност. Количеството на сребро в монетата спада от 50% до под 30% в средата на века, след което се произвежда от посребрена бронзова сплав, билон или дори мед, при [[Галиен]] и [[Клавдий II]]. Следващите императори правят опити да възвърнат стойността на валутата, но те са неуспешни. Отсичането на антониниан спира при [[Диоклециан]].

 

 

{{Commons|Antoninianus}}