Право на собственост: Разлика между версии

В класическата дефиниция на [[римско право|римското право]], правото на собственост се състои от три компонента – право на [[владение]] (възможност за физически контрол над предмета на собствеността), на [[ползване]] (възможност за извличане на ползи от предмета) и на [[разпореждане]] (възможност за установяване на нови правоотношения по отношение на предмета, включително за промяна на неговия собственик).<ref>[https://www.bg-pravo.com/2012/10/14_16.html www.bg-pravo.com]</ref> Редица философи от епохата на [[Просвещение]]то, като [[Джон Лок]], разглеждат правото на собственост като [[естествено право]]. Съвременни документи, като [[Всеобща декларация за правата на чвекачовека|Всеобщата декларация за правата на човека]] и [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи]], разглеждат правото на собственост като основно човешко право, което може да бъде ограничавано само по законов регламент и за целите на съществен обществен интерес, например за налагането на [[Данък|данъци]].