Разлика между версии на „Бадама“

м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
м (Общи промени)
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
 
През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телегрфа за да проучи колко бългрски войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на 8 Х 1915 от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.
 
В 1923 във вагоните на гарата са затворени отвлечените от гръцката войска 30 първенци от недалечното българско село Чобанкьой и е инсценирано нападение със стрелба и гранати от "българска"„българска“ чета, след което селото е разграбено, а хората интернирани в казармите на о. Крит. В същата 1923 чети на ВТРО по заповед на главния войвода Таньо Николов нападат гръцките войници в казармите в Дедеагач и взривяват железопътния мост между [[Фере]] и Бадома.
 
Село Бадома е обезлюдено от интерниранията и бежанските вълни, то не съществува днес, намирало се е надалеч от гарата, между днешните села [[Еникьой (Дедеагачко)|Еникьой]] (Яна) и Палая (Palaya), но не съвпада с тях.