Разлика между версии на „Костенурки“

Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Xарактерната им черта е наличието на черупка ([[панцир|панцер]]), състоящ се от две части – горна ([[карапакс]]) и долна ([[пластрон]]), съединени странично чрез мост.
 
Типичният карапакс се състои от около 50 кости и е покрит с приблизително същиятсъщия брой рогови щитчета. Пластронът е относително монолитен, с по-малък брой кости и рогови щитчета.
 
Костенурките са [[пойкилотермен|пойкилотермни]] животни, т.е. притежават непостоянна телесна температура, зависеща от околната среда. Само един вид – кожестата костенурка ([[Dermochelys coriacea]]) е способна да поддържа по-висока телесна температура от тази на околното пространство, по засега неизвестен механизъм. За да набавят необходимата топлина за активизирането на [[метаболизъм|метаболитните]] си процеси, всички останали видове костенурки, трябва да получават допълнително енергия отвън – например от слънчевите лъчи или от топли водни течения. Това е причината тази група животни да не се открива в условия на силно студен климат. При условия на захлаждане изпадат в [[хибернация]] – т.е. минимализиране на всички жизнени процеси, при което не приемат храна и ограничават движението си. При следващо затопляне отново възобновяват своята активност.
Всички представители дишат чрез [[бял дроб]], сравнително добре развит. Наличието на черупка затруднява самия акт на вдишване и не позволява на гръдния кош да се разширява. Поради тази причина костенурките притежават специални [[мускул]]и, които активно напомпват въздух в белите дробове. Въпреки че морските и сладководните костенурки живеят във водата и са в състояние да задържат въздух значително време, те трябва да излизат на повърхността, за да си поемат въздух.
 
Размножават се чрез [[яйце (зоология)|яйца]], които женската снася в предварително изкопана дупка на сушата. Самото яйце, както при всички влечуги е от [[амнион|амниотичен]] тип. Названието се дължи на наличието на амнион (''amnion'') – вътрешна ципа която обвива развиващия се зародиш и формира пространство запълнено с течност ([[амниотична течност]]). Това е [[еволюция|еволюционен]] напредък спрямо яйцата на земноводни. АмнионаАмнионът предпазва зародиша от околната суша, като му осигурява водна среда. [[Зародиш]]ът има още предпазни обвивки – под самата черупка на яйцето е разположена друга предпазна мембрана – [[хорион]] (''chorion''). Непосредствено под нея при развитието на зародиша се формира ново пространство, заградено от трета мембрана – [[алантоис]] (''allantois''). Алантоисът е натоварен предимно с газова обмяна и складиране на отпадни метаболитни продукти от зародишното развитие ([[пикочен мехур|пикочният мехур]] при възрастните произлиза от алантоиса). По късно в развитието на яйцето алантоисаалантоисът и хорионахорионът се сливат в обща протективна мембрана ([[хориоалантоис]]), която се натоварва с дихателни функции, а отпадните продукти се натрупват в пространството, което загражда. Самият зародиш се изхранва от резервните хранителни вещества в яйцето – от т.нар. [[жълтъчен сак]]. Отвън се формира кожеста черупка на яйцето.
 
Развитието на яйцето трае от 45 до 90 дни. Когато малките са вече напълно оформени, те пробиват черупката с т.нар. [[зародишев зъб]] (''caruncula''), разположен отпред на горната [[челюст]]. Излизат от гнездото в пясъка и започват самостоятелен живот. Полът на костенурките се формира до голяма степен от факторите на средата – най-вече от околната температура по време на [[инкубация]]та.
Анонимен потребител