Влюбеният Шекспир: Разлика между версии

| разпространител = Miramax Films {{small|(US)}}<br>Alliance Atlantis {{small|(CAN}})<br>[[Universal Studios]] {{small|(Worldwide)}}

| премиера = 3 декември 1998 (САЩ)<br>29 януари 1999 (Великобритания)

| цветност =

| бюджет = $25 милиона

| уебсайт =

}}

'''''„Влюбеният Шекспир“''''' ({{lang|en|Shakespeare in Love}}) е британско-американски комедиен филм от 1998 г., режисиран от [[Джон Мадън]], по сценарий на Марк Норман и драматурга [[Том Стопард]]. Филмът изобразява любовна история между драматурга [[Уилям Шекспир]] ([[Джоузеф Файнс]]) по времето, когато той пише пиесата ''[[Ромео и Жулиета]]''. Иторията е измислена, макар няколко от героите да са базирани на истински хора. В допълнение, много от героите, репликите и сюжетните похвати се отнасят до пиесите на Шекспир.

 

 

== Сюжет ==

[[Уилям Шекспир]] ([[Джоузеф Файнс]]) е беден драматург за [[Филип Хенслоу]] ([[Джефри Ръш]]), собственик на театър Роза през 1593 г. в Лондон. След като научава, че любимата му го [[прелюбодеяние|мами]] с неговия покровител, Шекспир изгаря новата си [[комедия]], ''Ромео и Етел, пиратската дъщеря'', пренаписвайки я като [[трагедия]] ''[[Ромео и Жулиета]]''. Страдайки от загуба на музата, той не може да завъши пиесата, но започва прослушвания за Ромео. На един младеж на име Томас Кент е дадена ролята след като впечатлява Шекспир със своето изпълнение и с любовта си към неговите предишни творби. Кент всъщност е Виола де Лесепс ([[Гуинет Полтроу]]), дъщерята на богат търговец, която жеклае да играе, но тъй като на жените е забранено да се появяват на сцената тя трябва да се дегизира.

 

 

Виола и Шекспир се разделят, предадени на съдбите си. Филмът завършва като Шекспир започва да пише ''[[Дванайсета нощ]]'', представяйки си любимата си, излязла на брега в една странна страна след корабокруение и размишлявайки “Защото тя ще бъде моя героиня завинаги и нейното име ще бъде... Виола, силна млада жена корабокрушенка, която се маскира като млад мъж.”

 

== Споменаване на творбите на Шекспир и други драматурзи ==

* Шекспир изрича строфите "Doubt thou the stars are fire, / Doubt that the sun doth move" (“Съмнявай се, че звездите са огнени, / Съмнявай се, че слънцето се движи“, от ''Хамлет'') през Филип Хенслоу.

* При въвеждането на изгубването на музата от Шекспир той смачква топки хартия и ги хвърля из стаята си. Те падат до предмети, които представляват сцени в няколко пиеси: череп (''Хамлет'') и отворен сандък (''[[Венецианският търговец]]'').

* В края на филма Шекспир си представя, че при пътуването на Виола до Америка тя претърпява корабокрушение, вдъхновявайки втората сцена на следващата му пиеса, ''Дванайсета нощ'', а вероятно също и ''[[Бурята]]''.

* Шекспир написва сонет на Виола, който започва с: "Shall I compare thee to a summer's day?" (“Да те сравня ли с летен ден?“, от сонет 18).

* В лодката, когато Шекспир казва на Виола, дегизирана като Томас Кент, за красотата и привлекателността на неговата дама, тя отхвърля неговата възхвала, тъй като никоя жива жена не може да достигне идеала. Това отнасяне до сонет 130, “My mistress’ eyes are nothing like the sun”.

 

 

Споменава се също последната недовършена пиеса на Марлоу ''[[Клането в Париж]]'' в сцена, в която Марлоу ([[Рупърт Еверет]]) иска плащане за последния акт на пиеса от [[Ричард Бърбидж]] (Мартин Клунс). Бърбидж обещава да плати на следващия ден и затова Марлоу отказва да се раздели със страниците и заминава за Дептфорд, където е убит<ref>{{Cite web|author=Greenwich 2000 |url=http://wwp.greenwich2000.com/info/local/deptford.htm |title=Greenwich England: Deptford |publisher=Wwp.greenwich2000.com |date=5 януари 2010 |accessdate=5 юли 2010}}</ref>. Единствения оцелял текст на ''Клането в Париж'' е недатирано кварто, което е твърде кратко, за да представлява цялата оригинална пиеса и по всяка вероятност е реконструкция по памет от актьорите, които изиграват творбата.<ref>{{cite book|last=Probes|first=Christine McCall|title=Placing the plays of Christopher Marlowe: Fresh Cultural Contexts|editor=Deats, Sara Munson; Logan, Robert A.|publisher=Ashgate|location=Aldershot, England|date=2008|pages=149|chapter=Senses, signs, symbols and theological allusion in Marlowe's ''The Massacre at Paris''|isbn=0754662047}}</ref>.

 

 

Уил е показан да подписва документи многократно, с много сравнително нечетливи подписи. Това се отнася до факта, че съществуват няколко версии на подписа на Шекспир и във всяка от тях той изписва името си по различен начин.