Влюбеният Шекспир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
мРедакция без резюме
Ред 12:
| разпространител = Miramax Films {{small|(US)}}<br>Alliance Atlantis {{small|(CAN}})<br>[[Universal Studios]] {{small|(Worldwide)}}
| премиера = 3 декември 1998 (САЩ)<br>29 януари 1999 (Великобритания)
| времетраене = 123 ммин.
| страна = ВеликобритнияВеликобритания <br> САЩ
| език = [[Английски език|английски]]
| цветност =
| бюджет = $25 милиона
Ред 23:
| уебсайт =
}}
 
'''''„Влюбеният Шекспир“''''' ({{lang|en|Shakespeare in Love}}) е британско-американски комедиен филм от 1998 г., режисиран от [[Джон Мадън]], по сценарий на Марк Норман и драматурга [[Том Стопард]]. Филмът изобразява любовна история между драматурга [[Уилям Шекспир]] ([[Джоузеф Файнс]]) по времето, когато той пише пиесата ''[[Ромео и Жулиета]]''. Иторията е измислена, макар няколко от героите да са базирани на истински хора. В допълнение, много от героите, репликите и сюжетните похвати се отнасят до пиесите на Шекспир.
 
''Влюбеният Шекспир'' спечелва седем награди [[Оскар]], вклчителновключително за Най-добър филм, Най-добра актриса ([[Гуинет Полтроу]]) и Най-добра поддържаща актриса ([[Джуди Денч]]).
 
== Сюжет ==
{{сюжет}}
[[Уилям Шекспир]] ([[Джоузеф Файнс]]) е беден драматург за [[Филип Хенслоу]] ([[Джефри Ръш]]), собственик на театър Роза през 1593 г. в Лондон. След като научава, че любимата му го [[прелюбодеяние|мами]] с неговия покровител, Шекспир изгаря новата си [[комедия]], ''Ромео и Етел, пиратската дъщеря'', пренаписвайки я като [[трагедия]] ''[[Ромео и Жулиета]]''. Страдайки от загуба на музата, той не може да завъши пиесата, но започва прослушвания за Ромео. На един младеж на име Томас Кент е дадена ролята след като впечатлява Шекспир със своето изпълнение и с любовта си към неговите предишни творби. Кент всъщност е Виола де Лесепс ([[Гуинет Полтроу]]), дъщерята на богат търговец, която жеклае да играе, но тъй като на жените е забранено да се появяват на сцената тя трябва да се дегизира.
 
Ред 38:
 
Виола и Шекспир се разделят, предадени на съдбите си. Филмът завършва като Шекспир започва да пише ''[[Дванайсета нощ]]'', представяйки си любимата си, излязла на брега в една странна страна след корабокруение и размишлявайки “Защото тя ще бъде моя героиня завинаги и нейното име ще бъде... Виола, силна млада жена корабокрушенка, която се маскира като млад мъж.”
{{сюжет-край}}
 
== Споменаване на творбите на Шекспир и други драматурзи ==
Line 48 ⟶ 49:
* Шекспир изрича строфите "Doubt thou the stars are fire, / Doubt that the sun doth move" (“Съмнявай се, че звездите са огнени, / Съмнявай се, че слънцето се движи“, от ''Хамлет'') през Филип Хенслоу.
* При въвеждането на изгубването на музата от Шекспир той смачква топки хартия и ги хвърля из стаята си. Те падат до предмети, които представляват сцени в няколко пиеси: череп (''Хамлет'') и отворен сандък (''[[Венецианският търговец]]'').
* Виола, освен героинята на Полтроу във филма, е и главната героиня в ''[[Дванайсета нощ]]'', която се облича като мъж след предполагаемата смърт на брат ѝ.
* В края на филма Шекспир си представя, че при пътуването на Виола до Америка тя претърпява корабокрушение, вдъхновявайки втората сцена на следващата му пиеса, ''Дванайсета нощ'', а вероятно също и ''[[Бурята]]''.
* Шекспир написва сонет на Виола, който започва с: "Shall I compare thee to a summer's day?" (“Да те сравня ли с летен ден?“, от сонет 18).
Line 54 ⟶ 55:
* В лодката, когато Шекспир казва на Виола, дегизирана като Томас Кент, за красотата и привлекателността на неговата дама, тя отхвърля неговата възхвала, тъй като никоя жива жена не може да достигне идеала. Това отнасяне до сонет 130, “My mistress’ eyes are nothing like the sun”.
 
[[Кристофър Марлоу]] се появява във филма като главния драматург, който героите във филма считат за най-великия английски драматург за времето си — това е вярно, но също така хумористично, тъй като всички в публиката на филма знаят какво ще стане в крайна сметка с Шекспир. Марлоу дава на Шекспир сюжет за следващата му пиеса, "Ромео„Ромео и Етел, пиратската дъщеря"дъщеря“<ref>Ebert, Roger (December 25, 1998). "Shakespeare in Love". Chicago Sun-Times</ref> ("Ромео е италианец...все се влюбва и разлюбва … докато среща … Етел. Дъщерята на неговия враг! Най-добрият му приятел е убит в дуел от брата на Етел или нещо такова. Неговото име е Меркуцио.") Marlowe's ''[[Трагичната история на Доктор Фауст|Доктор Фауст]]'' се цитира често: Това ли е лицето, което вдигна хиляда кораба/ И изгори губещите се във висините кули на Илиум?"
 
Споменава се също последната недовършена пиеса на Марлоу ''[[Клането в Париж]]'' в сцена, в която Марлоу ([[Рупърт Еверет]]) иска плащане за последния акт на пиеса от [[Ричард Бърбидж]] (Мартин Клунс). Бърбидж обещава да плати на следващия ден и затова Марлоу отказва да се раздели със страниците и заминава за Дептфорд, където е убит<ref>{{Cite web|author=Greenwich 2000 |url=http://wwp.greenwich2000.com/info/local/deptford.htm |title=Greenwich England: Deptford |publisher=Wwp.greenwich2000.com |date=5 януари 2010 |accessdate=5 юли 2010}}</ref>. Единствения оцелял текст на ''Клането в Париж'' е недатирано кварто, което е твърде кратко, за да представлява цялата оригинална пиеса и по всяка вероятност е реконструкция по памет от актьорите, които изиграват творбата.<ref>{{cite book|last=Probes|first=Christine McCall|title=Placing the plays of Christopher Marlowe: Fresh Cultural Contexts|editor=Deats, Sara Munson; Logan, Robert A.|publisher=Ashgate|location=Aldershot, England|date=2008|pages=149|chapter=Senses, signs, symbols and theological allusion in Marlowe's ''The Massacre at Paris''|isbn=0754662047}}</ref>.
 
Детето, което си играе с мишки ([[Джон Уебстър]]), е един от водещите драматурзи в Англия по времето на [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I (якобианската ера)]]. Неговите пиеси (''[[Херцогинята на Малфи]]'', ''[[Белият дявол]]'') са известни с кръвопролитията си, поради което той казва, че се наслаждава на ''[[Тит Андроник]]'' и затова казва за ''Ромео и Жулиета'', когато е запитан от кралицата “Хареса„Хареса ми, когато тя се намушка.
 
Уил е показан да подписва документи многократно, с много сравнително нечетливи подписи. Това се отнася до факта, че съществуват няколко версии на подписа на Шекспир и във всяка от тях той изписва името си по различен начин.