Швицки Алпи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
'''Швицките Алпи''' (на немски ''Schwyzer Alpen'') са дял на [[Алпи|Алпите]], разположен в [[Швейцария]], на територията на [[Кантони на Швейцария|кантоните]] [[Швиц (кантон)|Швиц]], [[Ури (кантон)|Ури]] и [[Гларус (кантон)|Гларус]]. Те представляват северно подножие на [[Гларнски Алпи|Гларнските Алпи]], което ги поставя по-скоро в групата на [[Предалпи|Предалпите]]. От запад ги огражда долината на река Линт, от север - [[Цюрихско езеро|Цюрихското езеро]]. На изток достигат до Цугското и [[Фирвалдщетско езеро|Фирвалдщетското езеро]] и до река Ройс. От Гларнските Алпи на юг ги отделя проходът Клаузен.
Швицките Алпи не са така високи както същинските дялове на юг, но също притежават [[глациогенен релеф]] със скалисти [[Карлинг (геоморфология)|карлинги]], [[Циркус|циркуси]] и [[Трог (висяща долина)|трогови долини]]. Изградени са от [[Терциер|терциерни]] [[Скала|скали]], които в много райони са занижени от [[денудация]].<ref>John Ball, ''[https://archive.org/stream/centralalpsinclu00ball?ref=ol#page/146/mode/2up The Central Alps]'', London 1873, p. 146</ref> В днешно време няма оцелели [[Ледник|ледници]], но пък от север районът е ограден от редица [[Ледниково езеро|ледникови езера]] - освен изброените, също и [[Зилско езеро|Зил]], Згериге, Вегиталер Зее, Кльонтал, Лауерцер Зее. Оттук водят началото си голямата река Зил, приток на Лимат, и по-малките реки Лорце и Муота, притоци на Ройс. Те са изцяло във [[Водосборен басейн|водосборния басейн]] на [[Рейн]].
Най-високият масив е [[Глерниш (масив)|Глерниш]], извисил се над Кльонталското езеро. Тук е първенецът на целия дял - Бехищок (2914 м). Дълъг рид се простира от прохода Клаузен до Фирвалщетското езеро. Увенчан е от връх Виндгелен (2764 м). От прохода Прагел на север продължават три основни била, които постепенно се снижават, докато се изгубват в [[Швейцарско плато|Швейцарското плато]]. Най-висок на източното било е връх Брунелищок (2133 м), на средното - Грос Аубриг (1695 м), а на западното - Гросен Митен (1898 м).
| |||