Болшевики (пиеса): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Филм - | име = Болшевики | име_оригинал = | картинка = | описание = Те...“ |
Редакция без резюме Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
||
Ред 43:
| код-Allmovie =
}}
'''„Болшевики“''' е спектакъл в две части от 1980 година на Телевизионния театър на Българската телевизия. Режисьор е Иля Велчев. Той е и автор на телевизионната адаптация по едноименната пиеса на Михаил Шатров. Оператор е Аспарух Язаджиев. Художник е Любомир Йорданов. Музиката е написана от Атанас Косев.
Премиерата на спектакъла е на 21 и 22 април 1980 година. След създаването си многократно е излъчван до 1989 година.
През 2013 година се установява, че е невъзвратимо повреден поради лошо съхранение на Златния фонд на Телевизията.
== Сюжет ==
Действието се развива в рамките на едно денонощие - 30 август 1918 година. Петнадесетте членове на Совнаркома, тогавашното правителство на Русия, обсъждат в Кремъл убийството на комисаря Урицки в Петербург, как да се преодолее недостига на хляб, кризата с продоволствията. Политическите фигури на комисарите са представени като обикновени човеци, способни да грешат, да се шегуват, да се смеят, в разрез с общоприетите официални канони на онова време. Те очакват Ленин, но Ленин така и не идва. В това време над него се извършва покушение и той е ранен от есерката Фани Каплан при посещението му в заводите Михелсон. Раненият Ленин е донесен в Кремъл. От неговата стая излизат и влизат лекарите. Всеки път съобщават за крайно тежкото му състояние. Общата тревога се прекъсва от спомени за него. Сцените в които телеграфистката чете ленинските декрети съдържат дисидентски разобличения на историческите стереотипи. Възстановките на образа на Ленин изричащ съвременни послания звучат стряскащо документално.
Свердлов взима ситуацията в свои ръце на тази своеобразна „тайна вечеря“ и започва да разсъждава за съществуването на партията без Ленин. В сюжета на постановката се усеща критиката на култа към личността. Комисарите спорят и се карат – трябва ли да се въведе червен терор в отговор на белия терор, явява ли се терора допустимо средство в революционната борба, откривайки в този спор чертите на всеки индивидуален характер. Партийното заседание се превръща в лаборатория на политическите решения. Пред участниците в него е поставен избор – да последват примера на предшествениците-якобинци, чиито жестоки действия са довели до изтребление на политическите противници, или да намерят друг изход в борбата за власт.Идеите се сблъскват с реалността. Историята поставя на изпитание трагичната вяра на комисарите.
На финала, обикновения караулчик чете телеграми от страната, Совнаркома е информиран за желанието на много хора да се отмъсти за Ленин. Трябва да реши: да отговори с масов терор в страната или не. Адекватен ли е масовия терор? Заменяем ли е вожда? Решават главния исторически въпрос на историята на Русия през 20 век. Совнаркома гласува единодушно. Свердлов обявява гласуването. Настъпва историята на масовия терор.
== Актьорски състав ==
* Ленин – Илия Раев
* Фани Каплан – Мария Каварджикова
* Свердлов – Юрий Ангелов
* Луначарски – Любомир Кабакчиев
* Колонтай – Виолета Бахчеванова
* Енокидзе – Радко Дишлиев
* Цурюпа – Петър Слабаков
* Загорски – Мариус Донкин
* Бонч-Бруевич – Вълчо Камарашев
* Стучка – Юри Яковлев
* Стеклов – Георги Джубрилов
* Чичерин – Бочо Василев
* Петровски – Марин Янев
* Крупская – Рая Нанкова
* Улянова – Мария Стефанова
* шофьора Гил – Герасим Герасимов
* д-р Кизас – Атанас Воденичаров
* д-р Минц – Васил Стойчев
* секретарката Величкина – Кина Мутафова
* Телеграфистката – Галина Котева
* Караулчика – Румян Лазов
В ролите на комисари:
* Милен Пенев
* Кирил Кавадарков
* Гроздан Герцов
'''Иля Велчев:'''
Когато през 1980 година от Телевизионния театър ми предложиха да направя тази постановка си помислих: „Болшевики“? Не, не... Ще кажат, ето наведе глава. Не ми допадна. Мълчах. Но какво може да се направи с нея? Как да си го направя интересно и да има смисъл за мен? В пиесата нямаше Ленин. Той присъства задкадрово, лежи ранен от Фани Каплан в стаята си в Кремъл. В моята адаптация Ленин присъства физически. Написах му репликите за самозабравянето на ръководителя. Написах му критиката към онези, които изкривяват идеалите. И я отправих чрез образа му от екрана на Телевизията. Организирах да направят на актьора Илия Раев маската на Ленин в Мосфилм. И след спектакъла на някои журналисти им се стори, че сме открили неизвестни архивни кадри с Ленин. Височайшите не посмяха да се разсърдят на критиката изречена от Ленин. Не познаваха пиесата. А и да се сърдиш на Ленин, не вървеше...
Актьорите работиха всеотдайно, всеки прочете всичко което можеше да се намери за неговия образ. Юрий Ангелов се подложи на глад, за да постигне аскетизма на Свердлов. Виолета Бахчеванова сама реши да отреже дългите си коси за да се слее емоционално с Колонтай. Толкова ми се снимаше кино, че изнесох част от снимките извън павилиона на Телевизията, в натура, вкарвайки в пиесата исторически верни, но несъществуващи в нея сцени, като опита за убийство на Ленин в заводите Михелсон. Историята сякаш премина в реалността. Мария Каварджикова така се нахъси в ролята на Каплан, че стреля от упор в Илия Раев, въпреки репетициите. Той извика съвсем истински, падна, цялото му лице беше набито с барутни частици и маската на Ленин доста пострада. А Мария стоеше пребледняла с пистолет в треперещата ръка...
== Източници ==
Иля Велчев, „Биографични снимки – документален роман“ издателство ТРУД <nowiki>ISBN 978-954-398-558-6</nowiki>
== Външни препратки ==
<nowiki>https://impressio.dir.bg/litsa/yuriy-angelov-govoreha-che-sam-nezakonen-sin-na-apostol-karamitev</nowiki>
[[Фани Каплан|https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD]]
<nowiki>https://www.dnevnik.bg/sviat/2006/08/29/279675_fani_kaplan_opitva_da_ubie_lenin/</nowiki>
[[Виолета Бахчеванова#Телевизионен театър]]
[[Илия Раев#Телевизионен театър]]
| |||