Болшевики (пиеса): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
| продуценти = Българска телевизия
| сценаристи = Иля Велчев
| базиран_на = на "Болшевики" от Михаил Шатров
| актьори = Илия Раев
 
Мария Каварджикова
 
Любомир Кабакчиев
 
Виолета Бахчеванова
 
Юрий Ангелов
 
Петър Слабаков
 
Радко Дишлиев
 
Мариус Донкин
| музика = Атанас Косев
Line 49 ⟶ 56:
Действието се развива в рамките на едно денонощие - 30 август 1918 година. Петнадесетте членове на Совнаркома, тогавашното правителство на Русия, обсъждат в Кремъл убийството на комисаря Урицки в Петербург, как да се преодолее недостига на хляб, кризата с продоволствията. Политическите фигури на комисарите са представени като обикновени човеци, способни да грешат, да се шегуват, да се смеят, в разрез с общоприетите официални канони на онова време. Те очакват Ленин, но Ленин така и не идва. В това време над него се извършва покушение и той е ранен от есерката Фани Каплан при посещението му в заводите Михелсон. Раненият Ленин е донесен в Кремъл. От неговата стая излизат и влизат лекарите. Всеки път съобщават за крайно тежкото му състояние. Общата тревога се прекъсва от спомени за него. Сцените в които телеграфистката чете ленинските декрети съдържат дисидентски разобличения на историческите стереотипи. Възстановките на образа на Ленин изричащ съвременни послания звучат стряскащо документално.
 
Свердлов взима ситуацията в свои ръце на тази своеобразна „тайна вечеря“ и започва да разсъждава за съществуването на партията без Ленин. В сюжета на постановката се усеща критиката на култа към личността. Комисарите спорят и се карат – трябва ли да се въведе червен терор в отговор на белия терор, явява ли се терора допустимо средство в революционната борба, откривайки в този спор чертите на всеки индивидуален характер. Партийното заседание се превръща в лаборатория на политическите решения. Пред участниците в него е поставен избор – да последват примера на предшествениците-якобинци, чиито жестоки действия са довели до изтребление на политическите противници, или да намерят друг изход в борбата за власт. Идеите се сблъскват с реалността. Историята поставя на изпитание трагичната вяра на комисарите.
 
На финала, обикновения караулчик чете телеграми от страната, Совнаркома е информиран за желанието на много хора да се отмъсти за Ленин. Трябва да реши: да отговори с масов терор в страната или не. Адекватен ли е масовия терор? Заменяем ли е вожда? Решават главния исторически въпрос на историята на Русия през 20 век. Совнаркома гласува единодушно. Свердлов обявява гласуването. Настъпва историята на масовия терор.
 
== Актьорски състав ==
Line 85 ⟶ 92:
 
== Цитат ==
 
 
'''Иля Велчев:'''
 
Когато през 1980 година от Телевизионния театър ми предложиха да направя тази постановка си помислих: „Болшевики“? Не, не... Ще кажат, ето наведе глава. Не ми допадна. Мълчах. Но какво може да се направи с нея? Как да си го направя интересно и да има смисъл за мен? В пиесата нямаше Ленин. Той присъства задкадрово, лежи ранен от Фани Каплан в стаята си в Кремъл. В моята адаптация Ленин присъства физически. Написах му репликите за самозабравянето на ръководителя. Написах му критиката към онези, които изкривяват идеалите. И я отправих чрез образа му от екрана на Телевизията. Организирах да направят на актьора Илия Раев маската на Ленин в Мосфилм. И след спектакъла на някои журналисти им се стори, че сме открили неизвестни архивни кадри с Ленин. Височайшите не посмяха да се разсърдят на критиката изречена от Лениннего. Не познаваха пиесата. А и да се сърдиш на Ленин, не вървеше...
 
Актьорите работиха всеотдайно, всеки прочете всичко което можеше да се намери за неговия образ. Юрий Ангелов се подложи на глад, за да постигне аскетизма на Свердлов. Виолета Бахчеванова сама реши да отреже дългите си коси за да се слее емоционално с Колонтай. Толкова ми се снимаше кино, че изнесох част от снимките извън павилиона на Телевизията, в натура, вкарвайки в пиесата исторически верни, но несъществуващи в нея сцени, като опита за убийство на Ленин в заводите Михелсон. Историята сякаш премина в реалността. Мария Каварджикова така се нахъси в ролята на Каплан, че стреля от упор в Илия Раев, въпреки репетициите. Той извика съвсем истински, падна, цялото му лице беше набито с барутни частици и маската на Ленин доста пострада. А Мария стоеше пребледняла с пистолет в треперещата ръка...
 
== Източници ==
Иля Велчев, „Биографични снимки – документален роман“ издателствоИздателство ТРУД 2018 година <nowiki>ISBN 978-954-398-558-6</nowiki>
 
== Външни препратки ==