Обсада на Одрин (813): Разлика между версии

'''Обсадата на Одрин''' през [[813]] г. е част от войните на [[кан (титла)|кан]] [[Крум]] срещу [[Византия|Византийската империя]].

Като главен град на [[Македония (тема)|тема Македония]]<ref>Fine, ''The Early Medieval Balkans'', p. 79</ref> и седалище на [[епископия]], в началото на [[IX век]] [[Одрин]] (Адрианопол) е едно от основните военно-административни и духовни средища във [[Тракия|Византийска Тракия]]. Градът е стратегически важен заради разположението си на главните пътища, водещи от север и северозапад към византийската столица [[Константинопол]].<ref name="gjuz52">Гюзелев, ''Кавханите и ичиргу-боилите'', с. 52</ref>. Използван е като сборен пункт и изходна база за византийските военни експедиции срещу [[България]] през [[807]] и 813 г.<ref>Златарски, ''История на българската държава през средните векове'', том I, част 1, с. [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b2_1.html 326, 346]</ref>

Наред със [[София|Сердика]], [[Стара Загора|Верея]], [[Филипопол]] и [[Девелт]], Одрин е една от големите крепости, които възпрепятстват настъплението на българите на юг от [[Стара планина]].<ref>Острогорски, ''История на византийската държава'', с. 272</ref>. След разгрома и гибелта на византийския император [[Никифор I Геник]] в [[битката при Върбишкия проход]] тези крепости започват да падат една по една в ръцете на българите.<ref>Златарски, ''История на българската държава през средните векове'', том I, част 1, с. [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b2_1.html 338- – 339]</ref>

На 22 юни 813 г., в [[битка при Версиникия|битката при крепостта Версиникия]], византийската армия търпи още едно тежко поражение. Непосредствено след тази победа кан Крум оставя брат си (чието име не е споменато в изворите) с част от армията да обсажда Одрин, а сам с останалите си войски настъпва към Константинопол и достига стените му на 17 юли. Крумовият брат не успява да превземе крепостта, но блокира [[Гарнизон|гарнизона]] ѝ и по този начин осигурява тила на българските войски, действащи срещу византийската столица.<ref name="gjuz195">Гюзелев, ''Кавханите и ичиргу-боилите'', с. 195</ref>

След като преговорите за мир с император [[Лъв V Арменец]] се провалят заради неуспешно покушение срещу Крум, българският владетел превзема и опустошава много градове в [[Източна Тракия]]. На връщане от този поход Крум се присъединява към войските, обсаждащи Одрин. В атаките срещу града българите използват стенобойни машини. Въпреки това византийският гарнизон издържа на натиска и се предава едва след като изчерпва припасите си през есента на 813 г.<ref name="gjuz195"/><ref>Златарски, ''История на българската държава през средните векове'', том I, част 1, с. [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b2_1.html 349- – 357]</ref>

За да отслаби византийската власт в [[Тракия]] и да подготви условията за решително нападение срещу Константинопол, Крум изселва 10 000 от жителите на Одрин и околностите му във владенията си на север от [[Дунав]].<ref>Златарски, ''История на българската държава през средните векове'', том I, част 1, с. [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b2_1.html 357- – 359]</ref> В града е наложена българска военна администрация начело с Крумовия брат.<ref name="gjuz52"/> С мирния договор, сключен през 814/815 г. от кан [[Омуртаг]], Одрин е върнат в пределите на Византия.<ref>Рънсиман, ''История на Първото българско царство'', с. 71</ref>