Едуард III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Ранни години: посин препр |
|||
Ред 48:
Въпреки че в операциите срещу Шотландия Едуард III участва с много големи армии, до [[1337]] г. преобладаващата част от нея е отвоювана от Дейвид II, като само няколко замъка (Единбург, Роксбург, Стърлинг) остават в английско владение. Това не е достатъчно за налагане на властта на Едуард в страната и до 1338/9 г. той е принуден да премине от завоевателна към политика на удържане на позициите.
Всъщност Едуард III е принуден да води военните действия на два фронта – предизвикателствата от страна на [[Франция|френската]] монархия му създават не по-малки грижи. Французите създават проблеми на краля в три направления. Първо – те осигуряват постоянна подкрепа на шотландците по силата на франко-шотландско съглашение; [[Филип VI (Франция)|Филип VI]] защитава Дейвид II по време на изгнанието му и подкрепя шотландските набези в Северна Англия. Освен това французите атакуват някои крайбрежни английски градове и така създават слухове в Англия за повсеместна инвазия. Не на последно място, владенията на английския крал във Франция са застрашени – през 1337 г. Филип VI конфискува
Вместо да потърси мирно разрешение на конфликта като отдаде васална почит пред френския крал, Едуард III предявява претенции към френската корона в качеството си на единствен жив наследник от мъжки пол на
През [[1338]] г. [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]], [[Свещена римска империя|свещен римски император]] обещава своята подкрепа на Едуард III. Резултатите не са твърде впечатляващи. Единствената по-голяма военна победа от този период е английската морска победа в битката при Еклюз на [[24 юни]] [[1340]], където загиват 16 000 френски войници и моряци.
Междувременно действията на Едуард III подлагат кралството на голям финансов натиск, което води до вътрешни недоволства. В резултат на това, той се връща без предупреждение на [[30 ноември]] 1340 г. Намирайки вътрешните работи на кралството в безредие, той прочиства кралската администрация. Тези мерки не водят до вътрешна стабилност и отношенията между краля и [[
През април [[1341]] г. Едуард III е принуден от парламента да приеме сериозни ограничения на своите финансови и административни прерогативи. През октомври същата година, кралят отхвърля наложения му статут и архиепископ Стратфорд е политически остракиран. Необичайните условия през 1341 са позволили парламентът да постави под контрол властта на краля, но при нормални условия правомощията на краля в средновековна Англия са били на практика неограничени и Едуард III се възползва от това.
| |||