Битие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
Ред 11:
Редица философи от [[17 век|17]] и [[18 век]] като [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]], [[Джордж Бъркли|Бъркли]], [[Барух Спиноза|Спиноза]], [[Рене Декарт|Декарт]] и [[Имануел Кант|Кант]] разглеждат също в своите съчинения понятието битие.
Някои философи отричат концепцията за битието и смятат, че тя няма никакъв смисъл или значение, тъй като ние само определяме екзистенцията на обектите в релация към други обекти или явления. Терминът
Екзистенциалистките философи като [[Сартър|Сартр]], а също и [[Хегел]] и [[Хайдегер]] са писали нашироко върху концептът за битието. Хегел различава битието на обектите, битие-в-себе-си, от битието на хората (Geist).
Хайдегер, в неговия опит да постави наново оригиналното предсократическо питане за битието, или защо има нещо, а не нищо, се пита как смислено и съдържателно да се пита за смисъла на битието, след като това е най-големия въпрос, който всъщност включва всичко останало в себе си, всичко, което е. Той разграничава различни типове на битието - отриателен модус е настояще, което е наблизо, докато битието в истинския смисъл е настояще, което е готово да се случи. Този, който пита въпроса за Битието е описан като Da-sein ("там/тук-съществуване"). Сартр от своя страна, популярно бива разбран като неправилно прочитащ Хайдегер, това разбиране се подкрепя от есето на Хайдегер
== Вижте също ==
|