36 587
редакции
форматиране
м (Bot: Automated text replacement (-(\d *000(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?д?(ен|на|ната|но|ното|ни|ният?|ните)\b +\1-\2)) |
(форматиране) |
||
|
'''Спорът за даване на пълномощия''' е известен още с името '''борба за инвеститура'''.
Спорът се води между папа [[Григорий VII]] и немските императори [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] и [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]]. Духовната инвеститура започва да се дава от император Хайнрих III, като получаването на земя и влизането във власт става изцяло благодарение на императора. Така императорът може да наложи [[вето]] върху избора на архиепископ, като не му даде инвеститура.
Борбата представлява най-същностният политически дебат през [[Средновековие|Средновековието]], т.е. това касае мястото на светската и духовната власти в западното християнство. Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превръща в истинска война между папата и императора. Папите от втората половина на [[11 век|XI век]] оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси.
По време на управлението на император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] се заражда [[Клюнийска реформа|Клюнийското движение]], по името на манастира Клюни във Френска [[Бургундия-Франш Конте|Бургундия]]. В очакване на 1000-ната год. монасите предприемат радикални реформи за повишаване на морала и регламентация в отношенията на църквата и светската власт. Папата е признат за най-висш арбитър по отношение на духовните и светските дела. Осъждат [[Симония|симонията]] (купуване на църковни длъжности), прокламират спазването на [[Целибат|целибата]] (обет за безбрачие на монасите). Най-явният представител на движението Хилдебранд е избран от Съвета на кардиналите за новия папа, получавайки името [[Григорий VII]]. Той поставя две цели на понтификата (периодът на управление на папата) си: 1. Пълно подчинение на светската власт от църквата и 2. укрепване и строга дисциплина на духовенството под неограничената власт на папата. Поставя се началото на „Папския диктат“, според който папата е божи наместник на земята и европейските монарси са длъжни да му дават [[Васал|васална]] клетва.
През 1076 г. във [[Вормс]] папата сваля [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] от престола и отменя васалните клетви за вярност, дадени му от поданиците. Година по-късно след покаяние императорът получава отново титлата си.
Окончателната победа на папата над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122 г. със сключването на Вормския конкордат (съглашение), подписан от император [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V]] и папа [[Каликст II|Калискт II]]. Според него се налага различна система при избора на епископи в различните части на империята. В Германия епископът е от духовенството с решаваща дума на императора, който му дава светската инвеститура, а папата или негов пратеник му дават духовната инвеститура. В Италия и в Бургундия изборът на епископ става без прякото участие на императора, който му дава светската инвеститура шест месеца след духовната, като фактически така тя се формализира. Победата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на [[Кръстоносен поход|Кръстоносните походи]].
== Външни препратки ==
| |||