Битка при Саратога: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
м Bot: Automated text replacement (-\b(Н|н)ю[\- \–][Йй]оркск(а(?:та)?|о(?:то)?|и(?:те|ят?)?)\b +\1юйоркск\2, -(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души, -\b(Н|н)ю[\- \–][Хх](а|е)мпш(и|ъ)рск(а(?:та)?|о(?:то)?|и(?:те|ят?)?)\b +\1юх\2мпш\3рск\4) |
||
Ред 38:
Когато на 1 август 1777 г. войските на Бъргойн най-сетне достигат форт Едуард провизиите му са на привършване. На 3 август Бъргойн получава новината, че Хау няма да го срещне, а вместо това ще нападне Филаделфия. На 11 август той отделя 1200, най-вече германски войници и ги изпраща да съберат [[говеда]], [[коне]] и други доставки от фермите близо до [[Бенингтън (окръг, Вермонт)|Бенингтън]], [[Върмонт]]. Отрядът е пресрещнат и унищожен от американско [[опълчение]] в [[Битка при Бенингтън|битката при Бенингтън]]. Американците предварително инфилтрират немските редици, дегизирайки се като лоялисти.<ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142</ref> Почти всички немци са убити или пленени. Командирът им полковник Баум също е убит.
Междувременно отрядът на Сейнт Леджър от около 875 редовни войници напредва по река [[Сейнт Лорънс]] до форт Осуего на езерото [[Онтарио (езеро)|Онтарио]], където се съединява с 1000 ирокези под водачеството на образования в [[Англия]] вожд [[Джоузеф Брант]], напредващи по долината на река Мохок, обсаждат форт Стануикс, близо до Рим, Ню Йорк, на път за Олбани. Бъргойн се надява, че появата на редовните войски ще окуражи местното население с лоялистки склонности, но вида на толкова много индианци има обратен ефект и заселниците масово се присъединяват към американското опълчение.<ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142</ref> Британците побеждават американски отряд изпратен на подкрепление в [[Битка при Орискани|битката при Орискани]] на 6 август, но докато тя трае гарнизонът на форт Стануикс излиза, нахълтва във вражеския лагер и пленява провизиите им. Новината за предстоящото пристигане на американския генерал [[Бенедикт Арнолд]] с подкрепление от 1000
=== Уошингтън изпраща подкрепления ===
Знаейки, че се очертава битка в Ню Йорк, [[Джордж Уошингтън]] поема риска да изпрати подкрепление на север, въпреки че не знае къде ще дебаркира Хау. Той изпраща генерал-майорите Бенедикт Арнолд и Бенджамин Линкълн, както и 750
Вместо да продължи по вода към форт Джордж обаче Бъргойн е убеден от лоялисткия майор Филип Скин да прекара войниците си през [[Скинсбъро]], който е заинтересован от това те да прокарат път до владението му, който да улесни търговията след войната, но за английските и немските войници това е ад. Те страдат от рояците [[комари]], както и от [[дизентерия]]. Американците секат дървета по пътя им и дори пренасочват потоци. Според един британски войник американците унищожили 40 моста, включително един, който минава през „мочурище две мили широко“.<ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142</ref> Междувременно районът е възпламенен от новината за убийството и [[скалп]]ирането на 18-годишната Джейн МакКрий от двама от индианците на Бъргойн, който отказва да ги накаже, за да не дезертират техните другари.<ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142</ref> Бъргойн продължава на юг и преминава на западния бряг на река Хъдсън при Саратога на 13 септември. Той изминава 15 км на юг, но на 16 км е блокиран от редовни и опълченски подразделения под командването на Гейтс. Американците достигат 15 000 души, след като се стичат опълченци от [[Нова Англия]] и Ню Йорк. Сега те са се окопали и го очакват.
Ред 51:
Американците са укрепили възвишението известно като Бемис Хайтс на 16 км южно от [[Саратога (окръг, Ню Йорк)|Саратога]]. Пътят на юг към Олбани е препречен. Бъргойн е изпратен пред редица неприятни алтернативи: да нападне превъзхождащите го по брой американци, да се опита да пресече река Хъдсън под вражески огън или да се признае за победен и да се оттегли на север. Той избира да нападне. Вместо да нападне американските укрепления пряко обаче той мисли да изпрати войниците си да обходят левия американския фланг през изсечена местност, където лоялистът Джон Фриймън има ферма, да се качат на възвишенията там и да нападнат американците отстрани.
Американците не са много добре организирани или подготвени за сражение. [[Бенедикт Арнолд]] е командир на левия фланг, но той и [[Хорейшо Гейтс]] се ненавиждат. В деня на битката (19 септември) планът на Гейтс предвижда американците да изчакат британското нападение в укрепленията си. Арнолд иска от Гейтс да му позволи да изпрати войниците си през фермата на Фриймън. Гейтс неохотно склонява да се изпрати разузнавателна военна част, която да провери дали британците и немците идват през фермата към височините. Британците напредват в три колони към възвишенията на 3 км на юг от тях. Генерал-майор Рийдезел води лявата колона немци по речния път заедно с основната [[артилерия]] и охранявайки провизиите и лодките на реката. Генерал Джеймс Инглис Хамилтън командва центъра, който ще нападне възвишенията. Генерал Саймън Фрейзър командва десния фланг съставен от 24 пехотен полк заедно с лекопехотния и гренадирския [[батальон]] и има за цел да обърне американския фланг, който е „закотвен“ до река Хъдсън. Утринната мъгла попречва на британците да се ориентират и когато тя се разсейва по обед те тръгват. Арнолд междувременно язди до генерал Дениъл Морган на крайния ляв фланг и иска от него да спре настъплението на Фрейзър. И Морган и Арнолд предпочитат да нападнат докато британците маршируват през горите. Арнолд заповядва на лекопехотния батальон на Морган и Хенри Диърборн да напредне. Когато вирджинските стрелци на Морган достигат разчистената от дървета местност при фермата на Фриймън те заварват там [[Авангард (военно дело)|авангарда]] на Фрейзър. Първите изстрели свалят британските офицери и хвърлят останалите в отстъпление. Мъжете на Морган се втурват безразсъдно напред. Подкрепени от огъня на Диърборн те успяват да изтласкат [[Лека пехота|леката пехота]] на Фрейзър срещу централната колона на Хамилтън. Ентусиазмът им обаче се изпарява, когато се изправят срещу насочените [[байонет]]и на гренадирския батальон и започват да се връщат обратно. Морган полага усилия да преобразува полка си южно от полето. Знаейки, че Морган е в беда Арнолд изпраща редовна бригада от Ню Йорк и [[Ню Хампшър]] под командването на Инок Пуур заедно с опълчение от [[Кънектикът]] да удължи левия връх на американската формация. Той заповядва и на генерал Ебенезър Лърнид с четири полка от [[Континентална армия|Континенталната армия]] (1 от Канада и 3 от [[Масачузетс]]) да подкрепи Морган в центъра. Бъргойн също не бездейства и нарежда на Фрейзър и Хамилтън да се строят по полетата на фермата. Докато британците се събират на полето съсредоточен огън от полковете на Пуур ги отблъсква със сериозни загуби. Британците отново отблъскват американска атака. Самият Арнолд води атака срещу центъра с пет полка, но не успява да раздели крилото на Фрейзър от останалите сили на Бъргойн. Три пъти Арнолд язди обратно до главната квартира и моли Гейтс да нападне или да му предостави достатъчно мъже, за да разбие британците. В отговор Гейтс заповядва връщането на 3-ти
Последният удар в битката принадлежи на британците. Бъргойн заповядва Рийдезел да напредне към чифлика на Фриймън. Рийдезел води своите немци през [[ждрело]], което американците смятат за непроходимо и неговото подкрепление позволява на британците да спечелят полетата и чифлика. Бъргойн превзема чифлика, но дава почти 600 жертви (убити и ранени), повечето от тях от централната колона на Хамилтън. Британците и немците построяват [[редут]]и при фермата и укрепват първоначалното място, където са прекосили Хъдсън. Американците губят 300 убити и ранени. След битката двете страни се окопават на 3 км една от друга.
Ред 65:
[[Файл:Saratoga-neilson.jpg|мини|300px|Чифликът на Нейлсън на Бемис Хайтс]]
Американските войски се увеличават във времето между двете сражения. Нападението на Бъргойн срещу американския ляв фланг го изправя срещу [[дивизия]]та на генерал-майор Бенджамин Линкълн. Заедно с попълнения от опълченци дивизията има 3800 войници, като други 1200 опълченци са в непосредствена готовност да се присъединят. Според плана на Бъргойн [[Бригаден генерал|бригаден-генерал]] Саймън Фрейзър трябва да се плъзне покрай отляво на американците и да осигури позиция за артилерията. Тъй като минава през залесени площи, той разполага с леката пехота, канадските опълченци и индиански съюзници, общо около 700
Ползвайки опита си от преди две седмици британците започват нападението в ранния следобед, което да позволи на Бъргойн да отстъпи привечер по необходимост. Началният огън идва от настъплението на гренадирите отдясно на Линкълн. Войниците на Пуур удържат на огъня, а терена прави стрелбата доста неефективна. Когато майор Акланд [[щурм]]ува на [[щик]] позицията им американците най-сетне започват да стрелят от близко разстояние. Акланд е прострелян в двата крака, много от гренадирите също са повалени. Колоната им е разгромена и частите на Пуур настъпват и пленяват командирите и артилерията. Тези, които успяват да избягат се връщат на редутите Брейман (ок 180 м дължина, 2 м височина) и Балкар (ок. 450 м дълъг, 3.5 м висок) при фермата на Фрийман, които служат като основна точка на британския десен фланг.
| |||