Битка при Филипи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души)
Ред 43:
Силите на триумвирата включват 19 легиона (има и легиони, които са оставени назад). В източници се посочва специално името на един от легионите (IV легион), но другите присъстващи легиони са VI, VII, VIII, X Equestris, [[XII Мълниеносен легион|XII]], [[III Галски легион|III]], XXVI, XXVIII, XXIX и XXX, тъй като след това техните ветерани участват в застрояването на територията след битката. Според [[Апиан]] легионите на триумвирата са с почти в пълни редици. Освен това те разполагат и с голяма съюзническа [[кавалерия]].
 
Убийците на Цезар разполагат със 17 легиона (осем с Брут, девет с Касий, и още два легиона с флотата). Само два от легионите са в пълен състав, но армията им е подсилена със сили от Източните съюзнически царства. Апиан съобщава, че се събират около 80 000 човекадуши пехота. Съюзническата кавалерия включва 20 000 конници, включително 5000 ездачи-стрелци с лъкове. Тази армия включва старите цезарионски легиони от изтока (вероятно XXVII, XXXVI, XXXVII, XXXI и XXXIII легиони); освен това повечето от тези легиони са съставени от бивши ветерани на Цезар. И поне един от тези легиони – XXXVI е съставен от ветерани на [[Помпей Велики|Помпей]], които са включени в армията на Цезар след [[Битка при Фарсала|битката при Фарсала]]. Лоялността на тези войници, които трябвало да се бият срещу наследника на Цезар е деликатен проблем за „освободителите“. (Трябва да се подчертае че името „Октавиан“ не е използвано от съвременниците му; той бил известен просто като ''Гай Юлий Цезар''). Касий опитва всички възможни начини за подсилване лоялността на войниците си, едновременно с пламенни речи („Нека никой няма опасения от това, че е бил войник на Цезар. Ние не сме били негови войници тогава, ние сме били войници на страната си“) и с подаръци от по 1500 [[денарий|денария]] за всеки легионер и по 7500 денария за всеки [[центурион]].
 
Въпреки че древните източници не посочват точният брой на двете армии, изглежда те са били с подобна численост. Модерните историци сочат по около 100 000 като числото на общите сили и на двете противоположни страни.
Ред 53:
Антоний заповядва атака срещу Касий, насочена към укрепленията между лагера на Касий и блатата. В същото време войниците на Брут провокирани от армията на триумвирите се втурват към силите на Октавиан, без да чакат заповед за атака (паролата за атака е думата „Свобода“). Това изненадващо нападение се оказва напълно успешно: силите на Октавиан са обърнати в бягство и преследвани до техния лагер, който бил превзет от армията на Брут, предвождана от [[Марк Валерий Месала Корвин]]. Три от [[щандарт]]ите на легионите на Октавиан са пленени, ясен знак за настъпилото объркване в редиците на армията му и поражението му. Октавиан не е намерен в командната си [[палатка]]: леглото му е пробито и нарязано на парчета. Повечето древни историци твърдят, че той бил предупреден на сън да се пази през този ден, както Октавиан сам бил написал в мемоарите си. [[Плиний Стари|Плиний]] без заобикалки съобщава, че Октавиан отива да се крие в блатата.<ref name="Cambridge10.8"/>
 
Въпреки това от другата страна на Виа Егнация, Антоний успява да превземе укрепленията на Касий, събаряйки насипите и запълвайки рововете. След това лесно превзема лагера му, който е защитаван от малка военна сила. По-голямата част от армията на Касий е напреднала на юг и когато се опитват да се върнат са лесно отблъснати от Антоний. Както изглежда тази битка е завършила наравно. Касий има загуби от около 9000 човекадуши, а Октавиан е загубил около 18 000. Все пак бойното поле е с много големи размери, имало и големи облаци от прах, което прави невъзможно изчисляването на точния резултат от битката, така двете страни са в неведение със съдбата на противника. Касий се премества в горната част на хълма, но въпреки това не можел да види добре какво ставало от страната на Брут. Вярвайки че Брут е претърпял съкрушителна загуба заповядва на освободения роб Пиндар да го убие. Брут плакал над тялото му наричайки го ''[[Последният римлянин]]''. Брут обаче избягва публично погребение, страхувайки се от негативните ефекти върху духа на армията.
 
Възможно е алчността на легионите на Брут да е факторът за непостигането на окончателна победа на 3 октомври. Необмислените грабежи и събиране на плячка от напредващите сили на Брут, позволява на армията на Октавиан да се реорганизира.
Ред 77:
Много други римски [[аристократ]]и губят живота си по време на битката или се самоубиват след поражението, включително и сина на великия [[оратор]] [[Квинт Хортензий]]; [[Марк Порций Катон (II)|Марк Порций Катон]] (син на [[Катон Млади]]); [[Марк Ливий Друз Клавдиан]] (баща на [[Ливия]], която става съпруга на Октавиан). Някой от благородниците, които успяват да избягат се предават на Антоний и започват служба при него (между тях е [[Марк Валерий Месала Корвин]] и [[Луций Калпурний Бибул]] син на [[Марк Калпурний Бибул]]). С предаването си на Антоний, благородниците очевидно показват, че не искат да си имат „вземане-даване“ с младия и безмилостен Октавиан.
 
От останалата армия на „освободителите“ е отделена част около 14 000 човекадуши, която е включена в редиците на армията на триумвирата. Старите ветерани са изпратени обратно в Италия, но някой от ветераните останават в град Филипи, който става Римска колония (''Colonia Victrix Philippensium'').
 
Антоний остава на изток, докато Октавиан се завръща в Италия, с трудната задача да намери достатъчно земя, на която да настани голям брой ветерани. Въпреки факта, че [[Секст Помпей]] контролира [[Сицилия]] и [[Гней Домиций Ахенобарб (консул 32 г. пр. Хр.)|Домиций Ахенобарб]] все още командва републиканският флот, републиканската съпротива окончателно е сломена при Филипи.