Блус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
Ред 79:
Бързия [[Мемфиски блус]] резвит в началото на 20-те и 30-те близо до [[Мемфис]], [[Тенеси]] е повлиян от джук групи като [[Memphis Jug Band]] и [[Gus Cannon's Jug Stompers]]. Изпълнители като [[Франк Стоукс]], [[Спящия Джон Естейст]], [[Робърт Уилкинс]], [[Джо Маккой]], [[Кейси Били Уелдън]] и [[Мемфис Мини]] използват разнообразни нетипични инструменти като [[уошборд]], [[цигулка]], [[казу]] и [[мандолина]]. Мемфис Мини е известна с виртуозната си китара. Пианиста [[Мемфис Слим]] започва кариерата си в Мемфис, но отличителния му стил е по-мек и има [[суинг (музикален стил)|суинг]] елементи. Много от музикантите започнали кариерата си в Мемфис се местят в [[Чикаго]] в края на 30-те и началото на 40-те и стават част от градския блус, който смесва кънтри блус с [[електрически блус]].
Градския блус е много по сложен и изпипан от кънтри блуса, тъй като изпълнителите вече не се намират в местната си общност и трябва да се адаптират към много по-разнообразните предпочитания на все по-различна публика. [[Класически женски блус|Класическия женски блус]] и [[водевил]]а са популярни през 20-те основно благодарение на [[Мами Смит]], [[Гертруд
[[Буги-вуги]] е друг важе стил от 30-те и началото на 40-те, част от градския блус. Въпреки че се асоциира основно с пиано, буги-вуги се използва като акомпанимент на певци и като солова част в групи и малко формации. За стила е характерна постоянна бас фигура ([[китарен риф]]) и смяна на нивата на лявата ръка разработвайки всяка струна с удари и декорации на дясната ръка. Пионер на буги-вугито е [[Джими Янси]] и Буги-Вуги Трио ([[Албърт Амънс]], [[Пит Джонсън]] и [[Миди Лукс Люис]]). Чикагски буги-вуги изпълнители са [[Кларънс Смит]] и [[Ърл Хайнс]], които „свързват стимулиращите ритъм на лявата ръка при рагтайм пианистите с мелодични фигури подобни на тези на дясната ръка трумпета на [[Луис Армстронг|Армстронг]]“. Мекия луизиански стил на [[Професор Лонгхеър]] и в по-скоро време на [[Доктор Джон]] смесва класически [[ритъм енд блус]] с блус стилове.
Ред 97:
В края на 50-те сили набира нов блус стил идващ от западната част на Чикаго, представляван от [[Меджик Сам]], [[Бъди Гай]] и [[Отис Ръш]]. „Западния звук“ има силна ритмична поддръжка от ритъм китара, бас китара и барабани, над която доминират електрическите китари на [[Фреди Кинг]], [[Меджик Слим]] и [[Лутър Алисън]].
Други блус изпълнители като [[Джон Лий Хукър]] не са така пряко повлияни от чикагския стил. Блусът на Хукър е по-
В края на 50-те [[суам блус]]а се развива близо до [[Батън Руж]] от изпълнители като [[Лайтнинг Слим]], [[Слим Харпо]], [[Сам Майерс]] и [[Джери Маккайн]] групирани около продуцента [[Дж. Д. Милър]] и лейбъла [[Excello]]. Силно повлиян от [[Джими Рийд]] суам блуса има бавен ритъм и по-проста употреба на хармоника от чикагските изпълнители като [[Литъл Уолтър]] или Мъди Уотърс. В този жанр са „Scratch my Back“, „She's Tough“ и „[[I'm a King Bee]]“.
| |||