Борис Руменов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
||
Ред 31:
Борис Руменов завършва Школата за запасни офицери. От 1912 до 1918 г. участва и в трите Войни за национално обединение на България [[Балканска война|Балканска]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническа]] и в [[България в Първата световна война|Първата световна война]]. По време на [[Балканска война|Балканската война]] служи като адютант на [[Трифон Кунев]], по това време командир на 12-а дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Раняван е и е кавалер на три Ордена за храброст. През 1913 г., след [[Балканска война|Балканската война]], участва във формирането на един от първите [[фронтови театри]] – „[[Полеви военен театър]]“, към [[Първа пехотна софийска дивизия]]. Руменов основава войнишка трупа, привлича артисти, сред които са Стефан Македонски, Кирил Петров, писателят Крум Кюлявков. Той формира репертоара на трупата, като най-забележителна е пиесата „Балканската комедия“, която се играе с огромен успех по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (често на самата бойна линия).
След демобилизацията през 1919 г. Борис Руменов възстановява „Барабан“ вече като издател. Но списанието вече не е същото. Много от неговите сътрудници са паднали на бойното поле. Заедно с работата си по списанието той списва и хумористичните страници на вестниците „Утро“ и „Дневник“. През 20-те се увлича по киното. През 1928 г. изпълнява главна роля в комедията на Борис Грежов „Весела България“. Играе в компанията на Мими Балканска и на съпругата си Цветана Руменова. През този период, 20-те и 30-те години,
Друга странична област на животът, която го вълнува, е птицевъдството. Отглежда породисти кокошки, явява се на конкурси и печели награди. Става инициатор за създаването на Софийското птицевъдно дружество „Птица“. Като председател на това дружество взима участие в международния живот на птицевъдите – във форуми в Нови Сад, Рим, Варшава. Редактира рубриката „Птицевъдство“ на вестник „Заря“. Във връзка с това му увлечение хумористичните страници на „Утро“ и „Дневник“ са озаглавени „Кукуригу“ и „Кудкудяк“.
| |||