Босилеград: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 148:
* [[Гимназия общ тип (Босилеград)|Гимназия]] – средно общообразователно училище в град Босилеград. Училището е с класическа (реална) насока – в нея се изучават засилено, както природоматематическите предмети така и чужди езици. Обучението се води на [[сръбски език]] (хорариум 4 уч. часа седмично), а български се изучава допълнително с хорариум 2 учебни часа седмично. Изучават се още [[латински език]] (седм. хор. 2 уч. часа), [[Изкуствознание|история на изкуството]] и [[Музикология|история на музиката]]. В самата сграда се намират и две паралелки, филиали на техникуми, в които учениците се обучават в специализиран курс по икономика и авто-електротехника, а обучението е в срок от 3 години след 8-и клас. Гимназията е основана на 5 ноември 1941 година<ref name="obrazovanie"/> с указ на цар [[Борис III]], по настояване на делегация на българи от Босилеград. При основаването си гимназията носи името Гимназия „Княгиня Мария Луиза“. Обучението се провежда на български език. След [[Втора световна война|Втората световна война]], в 1946 година новата комунистическа власт сменя името на Гимназия „Иван Кариванов“ но обучението продължава да се провежда на български език до 1959 г., когато гимназията се превръща в Икономическо училище в което българският език не се изучава изобщо. През останалото време и българският език се е изучавал като допълнителен с хорариум от два часа седмично.<ref name="pdimitrov"/> В периода 1977 – 1990 г. е открито средно профилирано училище. През [[1990]] година за трети път е възвърнато гимназиалното обучение в града, но гимназията не носи име на патрон поради спорове. Предложеното име Гимназия „[[Емануил Попдимитров]]“ е отхвърляно няколкократно при гласуване в общински съвет поради политически причини и предполагаемата връзката на предложения патрон с [[Вътрешна западнокрайска революционна организация|ВЪРТОП]].
*
*
▲* '''Закрити училища''' На 15.ХІ.1907 г., по инициатива на Софийската търговско индустриална камара, Кюстендилската окръжна постоянна комисия открива в Босилеград „''Учебна дърводелска работилница''" с тригодишен курс на обучение. Директор е Владимир Стоицов. При откриването си в Босилеград училището е настанено в частна сграда с 3 стаи. На 1 септември 1911 г. Учебната работилница се премества в Кюстендил под название „Практическо дърводелско училище", сега [[Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство „Георги Сава Раковски“, Кюстендил]].
=== Културни формации и библиотеки ===
*
*
*
▲* '''Център за култура „Босилеград“''' съществува повече от пет десетилетия, а неговата основна дейност е развитието на културата на територията на общината, която е и основател на това ведомство. В рамките на ведомството работят следните отдели: музика, изкуство, драма и рецитации и фолклорен раздел. Ведомството е разпознаваемо по музикалния и фолклорен раздел, които са участвали в разнообразни местни и международни фестивали и манифестации със своята фолклорна формация, на които са постигнали високи резултати. Ведомството организира художествени пленери и международен фолклорен фестивал „Босилеградско краище пее и танцува“.<ref>[http://www.bosilegradskokraiste.com/bg/onama.html Официален сайт на Фолклорен фестивал „Босилеградско краище пее и танцува“]</ref>
▲* '''Културно-информационен център на българското малцинство „Босилеград“''', основан на 11 декември 1997 г.<ref name="kicbos">[http://www.kicbos.org/za_nas.html Официален сайт на КИЦ „Босилеград“ и списанието "Бюлетин].</ref> като филиал на гражданското сдружение Културно-информационен център на българското малцинство „Цариброд“, с председател [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]]. Работещо за засилване на културния и образователен обмен с България. Организатор на културни прояви, честващи бележити дати от българската култура, както и основател и главен организатор на „Детският Великденски фестивал в Босилеград“.<ref>[http://www.festival-bosilegrad.info/za-festivala.html Официален сайт на Международен детски Великденски фестивал в Босилеград]</ref>
=== Електронни и печатни медии ===
*
*
▲* '''Списание „[[Бюлетин]]“''' – Босилеград (от [[1998]] с издател КИЦ „Босилеград“ с главен и отговорен редактор Иван Николов).<ref name="kicbos"/>
* Разпространяват се и следните вестници и списания от [[Братство (вестник)|издателство Братство]], със седалище в гр. Ниш, на български език предназначени за българското малцинство: седмичник „'''Братство'''“, детско ежемесечно списание „'''Другарче'''“, списание за литература, изкуство и наука „'''Мост'''“.
Line 169 ⟶ 164:
[[Файл:Flag_of_bulgarian_national_minority_in_Serbia.gif|мини|250px|Знаме на българите в Сърбия<ref>[http://www.nacsavbg.org.rs/ Национален съвет на българското малцинство в Сърбия]</ref>]]
*
*
*
▲* '''Дружество на българите „Нашинец“''', основано от д-р Драган Андонов през [[2002]] г. Основните му цели са съживяване на стопанските традиции, привличането на инвестиции възстановяване на поминъка на населението в района на Босилеград.
*
▲* '''Матица на българите в Сърбия''', основано през 2002 г. с председател Пене Димитров.<ref>[http://www.aba.government.bg/?country=68 Сайт на Държавна агенция за българите в чужбина / раздел Организации в Сърбия]</ref>
▲* '''Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия''', създаден през [[2003]] г. Според сръбското законодателство това е институцията, която представлява българското национално малцинство пред държавните органи на [[Сърбия]], Финансирано от сръбската държава.<ref>[http://www.nacsavbg.org.rs/ Официален сайт на Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия].</ref>
=== Спорт ===
*
== Културни и природни забележителности ==
Line 192 ⟶ 184:
* '''Храм „Св. Троица“ в [[Извор (Община Босилеград)|село Извор]]''' построена 1833 – 35 г. – „Вилаетската църква“ една от най-внушителните с размерите си и най-ранните български възрожденски църкви в цялата българска земя, строена от майстори от [[Дебър]], украсена с изящни каменни резби по аркадата на нартекса, стенописи и икони от Самоковската иконописна школа, включително от майстор Димитър Зограф – син на Христо Димитров и по-голям брат, закрилник и учител на [[Захарий Зограф]]. Камбаната и е отлята във водещия български камбанолеярски център в село [[Горно Броди]], [[Сяр (дем)|Сярско]]. Подробно паметникът е описан на страницата на село [[Извор (Община Босилеград)|Извор]].
* Манастир палянски „Св. Богородица“ от ХІІІ век с храм „Въведение Богородично“ на който има надпис от 818 г., фрески и иконостас от 1893, до село [[Паля]]
* Храмове „Свети Никола“ IX-XIV век запазени стенописи от 1608 г. и църква
* Храм „Св. Спас“ – Възнесение Господне, село [[Долна Лисина]] зографисана в 1610 г.
* Храм „Св. архангел Гавраил“, село [[Колуница]], предвъзрожденска, възстановена
| |||