Боянска църква: Разлика между версии

Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения – втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. [[Боянски майстор]] и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на ''Димитрий зограф'', които се причисляват от изкуствоведите към [[Търновска живописна школа|Търновската живописна школа]]. През 2016 екип от археолози разчита надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи "Аз„Аз, Василий, писах"писах“<ref name=":0">"[https://sbsdesign.bg/bg/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%b2-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0/ Най-старите запазени врати в света]", SBS Design, 8 февруари 2019 г.</ref>. Според учените, той е оставен от Василий Зограф - един от зографите, които рисуват стенописите през 1259 г., което прави вратата на Боянската църква най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години<ref name=":0" />. [[Ктитор]]ите на храма са били [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] и съпругата му [[Десислава (севастократорица)|Десислава]]. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар [[Константин Асен]] и царица [[Ирина Ласкарина Асенина|Ирина]], се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян – [[севастократор]] и [[ктитор]], Десислава – севастократорица и ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица.