Брайън Клъф: Разлика между версии

Сезон 1978/1979 отново е успешен за Нотингам Форест. Отборът остава на второ място в класирането след Ливърпул, но печели купата на Лигата (3:2 срещу Саутхемптън) и най-ценното отличие в европейския футбол – Купата на европейските шампиони след 1:0 срещу шведския [[Малмьо ФФ|Малмьо]]. По пътя до финала са отстранени Ливърпул (2:0 и 0:0), [[АЕК (Атина)]] (2:1 и 5:1), [[Грасхопер]] (4:1 и 1:1) и [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] (3:3 и 1:0). „Спринтът“ класиране в първа лига – шампион – еврошампион е безпрецедентен и след Нотнигам не е повторен от друг европейски отбор.<ref name="Падналите великани">[http://www.ekipnews.com/?p=4244 "Падналите великани: „Нотингам Форест“", ekipnews.com, 14 декември 2008]</ref> Между [[26 ноември]] [[1977]] г. и [[9 декември]] [[1978]] г. Нотингам Форест записва цели 42 поредни мача без загуба,<ref name="Wenger repeats Clough feat">[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/3582930.stm „Wenger repeats Clough feat“, ВВС, 23 август 2004]</ref> рекорд, подобрен от Арсенал през [[2003]] – 2004 г. (49 мача).<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/teams/a/arsenal/3950453.stm „Arsenal run ends at 49“, ВВС, 25 октомври 2004]</ref> Клъф е в основата на нов британски трансферен рекорд на [[9 февруари]] [[1979]] г. е закупен нападателят на [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]] [[Тревър Франсис]] за един милион паунда.<ref name="A tribute to Brian Clough">[http://www.comeonboro.com/spec_arts/250813.php A tribute to Brian Clough 1935 – 2004]</ref> Всъщност точната сума е 999.999 паунда такова е желанието на Клъф, за да не „размътва кръглата сума от един милион главата на играча“, но с данъците надвишава 1,1 милиона.<ref>„Clough: The Autobiography“, Брайън Клъф ISBN 05521400310-552-14003-1</ref> Именно той отбелязва победното попадение срещу Малмьо.

Брайън Клъф на два пъти се разминава с поста на треньор на националния отбор на Англия, въпреки че и в двата случая е популярният избор и има подкрепата на голяма част от феновете през 1977 г., когато назначението получава [[Рон Грийнуд]], и през 1990 г., когато е предпочетен Греъм Тейлър.<ref name="Brian Clough"/> През [[1987]] г. пък получава предложение да поеме [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]], оставайки и на поста в Нотингам, но клубните шефове не му разрешават да носи две дини под една мишница.<ref name="Brian Clough"/> Същата година има анкета сред водещите треньори в английския футбол дали Клъф е бил или все още е достоен да бъде треньор на английските национали – 79% от запитаните отговарят положително.<ref name="Brian Clough"/>

През март 2009 г. се състои премиерата на [[Проклетият Лийдс Юнайтед (филм)|едноименния филм]] с [[Майкъл Шийн]] в ролята на Клъф. Той също е приет добре от критика и публика, но и той като книгата съдържа фактически грешки, спортният журналист от [[BBC]] [[Пат Мърфи]] преброява 17 такива. Така например неприязънта на Клъф към Дон Реви е представена като резултат на презрително отношение на Реви, който не поздравява Клъф след мач за купата между Дарби Каунти и Лийдс. Това обаче най-вероятно не отговаря на истината, защото синът на Реви смята, че това не отговаря на характера на баща му, а самият Клъф не споменава тази случка в мемоарите си.<ref name="The Damned United">[http://www.imdb.com/title/tt1226271/goofs The Damned United – Goofs]</ref> Загубата от Ювентус за КЕШ пък е представена като резултат на липсата на много титуляри на Дарби Каунти, умишлено контузени в мач срещу Лийдс пет дни преди сблъсъка с Ювентус. Това води до разрив в отношенията между Клъф и президента на Дарби, защото треньорът, воден от егото си да победи Лийдс на всяка цена, не иска да послуша Сам Лонгсън да пусне резервите, за да запази силите на най-добрите си играчи. В интерес на истината обаче мачът за първенство преди полуфинала за КЕШ е срещу Арсенал, а срещу Ювентус Дарби Каунти излиза с почти всички титуляри.<ref name="The Damned United">[http://www.imdb.com/title/tt1226271/goofs The Damned United – Goofs]</ref>