Битка при Гетисбърг: Разлика между версии

Скоро след голямата победа на Армията на Северна Вирджиния над Армията на Потомак [[Битка при Чансълърсвил|при Чансълърсвил]] (30 април – 6 май 1863 г.) Робърт Лий решава да предприеме второ нахлуване на територията на Севера (първото е неуспешният [[Мерилендски поход]] през септември 1862 г.) Такъв ход би разстроил военното планиране на Съюза и при значителен успех би могло да компенсира евентуално поражение на Конфедерацията при обсадения [[Виксбърг]], [[Мисисипи]] и да накара политиците от Севера да се замислят за мир. Такъв поход би позволил на южняците да живеят от продоволствието на Севера и да облекчат опустошената от войната [[Вирджиния]]. Армията на Лий от 72 000 човекадуши би могла да застраши [[Филаделфия]], [[Балтимор]] и [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]] и да засили движението за мир на Север.<ref>Coddington, сс. 8 – 9; Eicher, с. 490.</ref> Той наскоро е разбрал как генерал-майор [[Джордж Макклелан]] е спрял нахлуването му в [[Мериленд]] през [[1862]] г. в [[битка при Антиетам|битката при Антиетам]], преди да може да събере армията си: като се е сдобил с тайна заповед на Лий, която е описвала намеренията му. Това вдъхва увереност на Лий, че без такава помощ генерал-майор [[Джоузеф Хукър]], който Лий счита за плах и неуверен командир, доста по-трудно би могъл да го спре.

Нападението на Лонгстрийт започва с 30-минутен артилерийски бараж с 36 оръдия, който се оказва много тежък за войниците на Съюза, разположени в Прасковената градина. Към 16.30 ч. Генерал-майор [[Джон Худ]] се изправя в стремената на коня си и вика: „Поставете щиковете си, мои смели тексасци! Напред и превземете онези височини!“ Не е ясно кои височини е имал предвид. Заповедта му е да се пресече пътя за Емитсбърг и да свие наляво, движейки се на север, като левият му фланг се равнява по пътя. Минути по-късно обаче е сериозно ранен в лявата ръка от експлодирал над главата му снаряд и е изваден от действие.<ref>Eicher, pp. 524 – 25. Pfanz, Second Day, pp. 167 – 74</ref> Когато дивизиите на Лонгстрийт се сблъскват с III-ти корпус на Съюза, Мийд е принуден да изпрати 20 000 души подкрепление<ref>Harman, p. 59</ref> под формата на целия V-ти корпус, дивизията на бригаден генерал Джон Колдуел от II-ри корпус, повечето от XII-ти корпус и малки части от новопристигналия VI-ти корпус. Атаките на Юга се различават от плана на Лий, тъй като дивизията на Худ се придвижва по на изток от предвиденото, губейки подравняването си по пътя за Емитсбърг]],<ref>Harman, p. 57</ref> нападайки Девилс ден (Бърлогата на дявола) и Литъл раунд топ (Малкия объл връх). Бърлогата на дявола е на южния край на малко възвишение в северозападната част на Долината на Плъм крийк (Сливовия ручей), където са струпани големи канари. Тя е заета от бригадата (2200 души) на бригаден генерал Дж. Х. Уорд. Южняците обаче не минават през канарите, а пушечният бой нанася тежки поражения и на двете страни. За половин час 20-и полк от [[Индиана]] губи половината си мъже, включително полковника и подполковника си, 86-и [[Ню Йорк]]ски също губи командира си, а командирът на 3-ти [[Арканзас]]ки е ранен, една от 182-те жертви на полка. Контраатаката на Съюза. водена на кон от полковник Огъстъс Елис и от майор Джеймс Кромуел от 124-ти Ню ЙоркскиНюйоркски полк, отблъсква 1-ви [[Тексас]]ки полк на 200 метра, но след това тексасците се прегрупират и със залп убиват полковника и майора, а от 283-та нюйоркчани, участници в атаката, само 100 се връщат на Съюзната линия. С пристигането на подкрепления от 99-и Пенсилвански, бригадата на Уорд си връща билото. <ref>Adelman and Smith, pp. 29 – 43. Eicher, p. 527. Pfanz, Second Day, pp. 185 – 94</ref>

Докато боят бушува в Уийтфийлд (Житната нива) и Девилс ден (Бърлогата на дявола), полковник Стронг Винсънт е уведомен от куриер на главния инженер на Съюза бригаден генерал Гуверньор Уорън за важността на Литъл раунд топ (198 м н.в., 46 м над Плъм крийк) в левия фланг на Съюзната позиция и по своя инициатива разполага войниците си на незаетия хълм десет минути преди да пристигнат южняците. Неговата бригада от четири сравнително малки полка, заедно с една артилерийска батарея и 140-и Ню ЙоркскиНюйоркски полк, които са изпратени по-късно от Уорън, успява с трудност да отбие повторни атаки от бригадата на бригаден генерал Евандър Лоо от дивизията на Худ, чиито войници са изтощени от дългия преход (32 км), за да стигнат до бойното поле и не успяват да напълнят манерките си, преди да им бъде заповядано да нападнат. Отбраната на Литъл раунд топ с щурм на щик от 20-и Мейнски полк, който пленява голяма част от 15-и Алабамски полк, е един от знаменитите епизоди на Гражданската война и прави полковник Джошуа Чембърлейн знаменитост след войната.<ref>Eicher, pp. 527 – 30; Clark, сс. 81 – 85</ref> Полковник Стронг Винсънт е смъртоносно ранен и умира на 7 юли на 26-годишна възраст, след като е повишен в бригаден генерал.<ref>Warner, p. 528</ref>

Генерал-лейтенант [[Ричард Юел]] започва демонстрацията си към 16 ч. с артилерийски огън от хълма на Бенър на 1600 м на североизток, но ответния огън на Съюза от Семетери хил се оказва убийствен, защото Семетери хил е с 15 м по-висок. Четирите батареи на Юел са унищожени, включително най-добрият му артилерист, 19-годишният Джоузеф Латимър, „момчето-майор“. Атаката на Кълпс хил (155 м н.в., 46 м над Скалния поток в подножието му) от дивизията на генерал-майор [[Едуард Джонсън]] от Втори конфедеративен корпус започва към 19 ч., след като дивизията на Андерсън е била отблъсната от Семетери ридж.<ref>Pfanz, Battle of Gettysburg, с. 37. Eicher, с. 537</ref> Повечето от защитниците на хълма от Дванадесети Съюзен корпус са изпратени да защитават левия фланг срещу нападенията на Лонгстрийт и единствената част, останала на хълма, е Ню ЙоркскаНюйоркска бригада под командването на бригаден генерал Джордж Грийн. Поради настояването на Грийн да се изградят силни укрепителни съоръжения (бруствери) от камъни, дървета и пръст и с подкрепленията на Първи и Девети корпус хората на Грийн отблъскват нападателите, макар южняците да завземат част от изоставени Съюзни укрепления в долната част на хълма.<ref>Eicher, pp. 537 – 38; Sauers, p. 835; Pfanz, Culp's Hill, pp. 205 – 34; Clark, pp. 115 – 16</ref> Поради тъмнината и твърдата отбрана от бригадата на Грийн южняците от бригадата на бригаден генерал Джордж Стюарт не осъзнават, че се намират на 600 м от основната комуникационна линия на Съюза, пътя за [[Балтимор]], чието пленяване би нанесло голяма вреда на Съюза.<ref>Pfanz, ''Culp's Hill'', с. 220 – 22; Pfanz, ''Battle of Gettysburg'', с. 40; Sears, с. 329.</ref>

Генерал [[Робърт Лий|Лий]] иска да възобнови атаката в петък, 3 юли, използвайки същия план като предишния ден: Лонгстрийт ще нападне левия фланг на Севера, а Юел ще нападне Кълпс хил.<ref>Harman, p. 63</ref> Призори обаче XII-ти корпус започва артилерийски обстрел в опит да си възвърне загубените укрепления от миналия ден. Южняците нападат и втората битка за Кълпс хил завършва след около седем часа разгорещен бой към 11 ч.<ref>Pfanz, Culp's Hill, сс. 284 – 352; Eicher, сс. 540 – 41; Coddington, сс. 465 – 75</ref> Поради объркване в командването 2-ри масачузетски и 27-и полк от [[Индиана]] (общо 650 човекадуши) са изпратени на фронтален стометров щурм през открито поле срещу защитената позиция на южняците (1000 човекадуши) и претърпяват 43 % и 32 % жертви съответно. Въпреки това южняците са отблъснати с 2800 жертви, докато янките дават 1000 жертви, включително 300 от бригадата на Грийн.

Дивизиите на Тримбъл и Петигрю на левия фланг напредват много по-малко и не могат да окажат подкрепа на Пикет. Бригадата на полковник Джон Брокънбро е обезкръвена от артилерийски огън от Гробищния хълм и от пушечни залпове от 8-и [[Охайо|Охайски]] пехотен полк. Охайците толкова изненадват деморализираните от артилерийския огън вирджинци, че те хукват обратно към Семинарийния рид, удряйки се в дивизията на Тримбъл и обръщайки някои от тях също на бяг. Охайците след това се обръщат с флангова атака срещу бригадата от мисисипци и севернокаролинци на бригаден генерал Джоузеф Дейвис, която сега е ляв фланг на дивизията на Петигрю. Оцелелите са подложени на унищожителен огън от Гробищния хълм, откъдето срещу тях са изстреляни над 1600 снаряда. По това време южняците се доближават достатъчно, за да може срещу тях да бъде използван шрапнел, а дивизията на бригаден генерал Александър Хейс изпраща много ефективен пушечен огън от 250 м зад каменна стена, където те са строени по 3 – 4 човекадуши един зад друг и си сменят местата, за да стрелят.<ref>Sears, pp. 422 – 25, 429 – 31; Hess, pp. 188 – 90</ref> Две от дивизиите на Тримбъл следват Петигрю, но напредват малко. Объркващи заповеди на Тримбъл карат бригаден генерал Джеймс Лейн да изпрати само 3 1/2 от неговите Севернокаролински полкове напред. Подновен огън от 8-и Охайски и яростната атака на карабинерите на Александър Хейс попречват на повечето севернокаролинци да преминат пътя за Емитсбърг. Хейс окуражава хората си зад стрелковата линия, викайки: „Ура! Момчета, ние им даваме ада!“ Два коня са застреляни под него.<ref>Sears, сс. 434 – 35</ref>

Две пролуки се откриват в линията на Съюза. Командирът на 71-ви Пенсилвански нарежда на мъжете си да отстъпят, когато южняците се приближават до каменната стена, а 59-и Ню ЙоркскиНюйоркски полк необяснимо се оттегля в тила, което оставя капитан Андрю Кауън и неговата Първа Ню ЙоркскаНюйоркска независима батарея сами срещу напредващия враг. Асистиран лично от артилерийския командир Хенри Хънт, Кауън нарежда на петте оръдия да стрелят с двоен шрапнел и цяла конфедеративна фронтова линия пред него изчезва. Пролуката, оставена от 71-ви Пенсилвански, е по-голяма и оставя 268 души от 69-и Пенсилвански и неколцина от 71-ви да заедно с двете оръдия на Къшинг да се изправят срещу 2500 – 3000 души от бригадите на Армистед и Гарнет, които започват да прекосяват оградата. Ирландците от 69-и яростно се противопоставят в меле от куршуми, байонети и юмруци. Тежко раненият Къшинг е убит от три куршума, докато вика на мъжете си. Бригаден генерал Армистед води мъжете си на кон през пролуката, поставяйки шапката си на сабята си и пада убит до Къшинг. Униженият от отстъплението на 71-ви полк. Уеб придвижва 72-ри Пенсилвански полк напред и стабилизира линията. Южняците пленяват оръдията и ги обръщат срещу северняците, но нямат боеприпаси. Когато линията на Съюза става непробиваема от пристигналите подкрепления, войниците от бригадите на Гарнет и Армистед започват поединично да се измъкват, тъй като не е останал командващ офицер, който да заповяда общо отстъпление. Линията, достигната при Ъгъла от бригадата на Армистед е известна като „Горната линия на прилива на Конфедерацията“, представлявайки най-близката точка до целта за постигане на независимост от Съюза чрез военна победа. <ref>McPherson, pp. 661 – 63; Clark, pp. 133 – 44; Symonds, pp. 214 – 41; Eicher, pp. 543 – 49</ref>

През целия поход Лий е повлиян от вярването, че неговите мъже са непобедими; повечето от опита му с Армията на Северна Вирджиния го убеждава в това, включително голямата победа при Чансълърсвил в началото на май и разгрома на войските на Съюза при Гетисбърг на 1 юли. Тъй като духът играе важна роля за военната победа, когато други фактори са изравнени, Лий не иска да охлади желанието на армията си да се бие и се противопоставя на предложения, главно от Лонгстрийт, да се оттегли от наскоро превзетия Гетисбърг, за да избере по-благоприятна позиция за армията си. Военният кореспондент Питър Александър пише, че Лий „действа, вероятно с впечатлението, че неговите войници са способни да превземат всяка позиция, колкото и трудна да е. Ако е такъв случаят, той допуска грешка, грешка, която и най-способният командир обаче може да допусне.“. Самият Лий се съгласява с тази преценка, пишейки до президента Дейвис: „Не може да се упрекне армията за провала си да постигне това, което беше проектирано от мен, нито пък трябва да бъде мъмрена за неразумните очаквания на обществото; само аз съм за упрек, за това, че може би очаквах твърде много от нейното мъжество и храброст.“<ref>Sears, сс. 499 – 500; Glatthaar, с. 287; Fuller, с. 198, заявява, че „прекалената увереност в превъзходството на неговите войници над врага го беше обладало.“</ref>

* Като последен фактор е, че Лий се изправя срещу нов страховит противник в лицето на [[Джордж Гордън Мийд]] и Армията на Потомак се бие добре на домашната си почва. Макар и нов като командир на армията, Мийд разполага силите си относително ефективно; разчитайки на силни подчинени като [[Уинфийлд Ханкок]] да вземе решения, където и когато са необходими; възползва се от отбранителните позиции; пъргаво премества отбранителните ресурси на вътрешни линии, за да парира силни заплахи и за разлика от някои от предшествениците си, държи позицията си през цялата битка в лицето на яростни конфедеративни атаки. Лий е цитиран преди битката, казвайки, че Мийд „няма да допусне големи грешки на моя фронт, а ако аз направя такава... бързо ще се възползва от нея.“ Това предсказание се оказва вярно при Гетисбърг. Стивън Сиърс пише: „Факт е, че Джордж Г. Мийд неочаквано и срещу шансовете, напълно превъзхожда Робърт Е. Лий при Гетисбърг.“ Едуин Кодингтън пише, че войниците на Армията на Потомак получават чувство за триумф, което пораства в неугасима увереност в себе си. „ Мъжете знаят какво могат да направят при крайно компетентен генерал; някой с по-малко способности и кураж би загубил битката.“<ref>Sears, с. 506; Coddington, с. 573.</ref>