Обсада на Тир: Разлика между версии

| период = [[януари-]] – [[юли]] [[332 г. пр.н.е.]]

| страна1 = [[Файл:Verginasun.jpg|40px20px]] [[Древна Македония|Македония]]<br>[[Коринтски съюз|Гръцки съюзници]]

| жертви2 = 8000 убити или екзекутирани
}}

'''Обсадата на Тир''' през [[332 г. пр.н.е.]] от македонските войски на [[Александър Велики]] продължилапродължава седем месеца. Александър не успялуспява да превземе града с традиционни средства, тъй като той се намиралнамира на остров и стените му билиса до самото море. АлександърТой заповядалзаповяда на инженерите си да използват останки от изоставения град на сушата, за да построят път през морето и когато обсегът на стенобойните му машини достигналдостига пределите на града той го обстрелвалобстрелва, а също и от кораби, за да пробие най-сетне укрепленията. Според [[Ариан]] [[Тир]] загубилзагубва 8000 души, а Александър 400. Александър помилвалпомилва тирана на града и неговото семейство, а 30 000 пленници билибиват продадени като [[роби]].

[[File:Tyre-aerial-photo-by-France-Military-1934.jpg|мини|300px|ляво|Снимка на Тир от самолет, 1934 г.]]

Тир, най-големият и важен град-държава на [[Финикия]], биле разположен на брега на Средиземно море и на близък остров с две естествени [[Пристанище|пристанища]] откъм сушата. Островът отстоялотстоява на около 800 м от брега по времето на Александър, високите му стени достигалидостигат 60 м над морето от източната, гледаща към сушата, страна на острова.

По времето на обсадата населението на града билое приблизително 40 000 души, макар че жените и децата билиса евакуирани в [[пуническиПунически Картаген]], древна и най-значима финикийска [[колония]] на запад. Картагенците обещавалиобещават също да изпратят прочутата си флота на помощ на своя град-майка. Тъй като Александър нямалняма много кораби, пълководецът решилрешава са превземе града и така да отнеме последното пристанище на персийците в региона с цел да не бъде изненадан неприятно с удар в гърба, чрез дебаркиране на съюзнически на персийците войски от запад.

Александър не можелможе да нападне града от морето и затова заповядалзаповяда построяването на път към острова, дълъг около километър, по дъното на морето, което билое на дълбочина не повече от два2 метраm. Мостът позволилпозволява обсегът на метателните му машини да достигне града, чийто останки все още съществуват, тъй като са каменни. Когато работещите по дигата[[дига]]та се приближилиприближават до града обаче морето станалостава доста по-дълбоко и нападенията от стените и от тирския флот направилиправят по-нататъшното продължаване на строежа почти невъзможно. В отговор на това Александър заповядалзаповяда построяването на две високи 50 мm кули, които билиса придвижени на края на моста. Подобно на повечето обсадни кули на Александър те билиса артилерийски платформи с [[катапулт]]и на върха, които да стрелят по защитниците на стените с [[Балиста (оръжие)|балиста]] отдолу, която да мята камъни по стените и противниковите кораби. Кулите билибиват направени от дърво, но били обвити със сурови кожи, които да ги предпазят от запалени стрели. [[Файл:A naval action during the siege of Tyre by Andre Castaigne (1898-1899).jpg|мини|250px|Обсадата на Тир, худ. [[Андре Кастен]], 1888-1889 г.]] Въпреки че тези кули вероятно били най-големите от този вид, построявани някога, защитниците на Тир бързо измислилиизмислят [[контраатака]]. Те използвалиизползват стар кораб за транспортиране на [[коне]], напълвайки го със сухи клони, [[смола]], [[сяра]] и разни други запалими вещества. След това увесилиувесват казани с масло от [[Мачта (корабоплаване)|мачтите]], така че да паднат от палубата[[палуба]]та щом мачтите изгорят. Също така „натиснали“„натискат“ [[Кърма (корабоплаване)|кърмата]] на кораба, така че носът да се издигне над водата. След това го запалилизапалват и го насочилинасочват срещу края на мостовата дига, на която се издигалииздигат платформите. Тирският кораб се разбилразбива в основата на македонските платформи и огънят от него бързо се разпространилразпространява, обхващайки двете кули и друго обсадно оборудване, което било докарано. Тирските кораби се струпалиструпват около кея, унищожавайки обсадното оборудване, което не се билое запалило и отблъсквайки македонците, които се опитвалиопитват да потушат огъня.

Александър се убедилубеждава, че не би могъл да превземе града без флота. Останалите финикийски кораби от съюзените на Александър финикийски градове обаче се били завърнали в метрополиите си, които се били подчинили на македонския пълководец. Лоялността на финикийците към родните им градове (най-вече [[Сидон]]) позволилопозволява на Александър да се сдобие с осемдесет80 кораба. По същото време от [[Кипър]] пристигналипристигат други 120, които чули за македонските победи и сами поискали да се присъединят към Александър. С пристигането на още 23 кораба Александър ималима на разположение общо 223 кораба под командването си. Той бързо блокиралблокира и двете пристанища на града на Тир с флотата си. На някои от по-бавните [[Галера|галери]] и на няколко шлепа[[шлеп]]а билиса поставени тарани[[таран]]и, единственият известен случай на употреба на тарани на кораби. Откривайки, че големи подводни каменни блокове попречвалипопречват на тараните да достигнат градските стени, Александър ги премахналпремахва чрез кораби-кранове. Тараните се закотвилизакотвят в близост до стените, но защитниците изпратилиизпращат кораби и гмуркачи, които да прережат въжетата на [[Котва|котвите]]. Александър отвърналотвръща като ги заменилзаменя с вериги. Защитниците забелязализабелязват, че Александър се връщалвръща на сушата по едно и също време всеки ден за обяд, което по същото време правелаправи и флотата му. Те контраатакуваликонтраатакуват с [[вилазка]] по това време македонците, но открилиоткриват, че Александър биле пропуснал следобедния си сън и македонците отблъсналиотблъскват успешно нападението.

[[Файл:Alexander at the Siege of Tyre.jpg|мини|250px|Александър при обсадата на Тир, худ. Джон Уилямс, 1902 г.]]

Александър започналзапочва да изпитва стените в различни точки със своите тарани докато не направилправи малък пробив от южната страна на острова. Тогава той координиралкоординира атака през пробива с [[бомбардиране]] от всички страни от флотата си. Александър лично участвалучаства в щурма[[щурм]]а срещу града, биейки се от върха на обсадна кула.<ref>[http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_t09.html History of Alexander the Great of Macedonia, section 4.4.10- – 21]</ref> Щом веднъж войниците му успелиуспяват да проникнат в града те лесно взеливзимат надмощие над гарнизона[[гарнизон]]а и превзелипревземат града. Гражданите, които намерилинамерат убежище в храма на [[Херакъл]], билибиват помилвани от Александър, включително тирана на финикийския град.

Според [[Квинт Курций Руф]] 6000 тирски войници билиса избити в града, а 2000 тирчани билиса разпънати на кръстове по протежението на брега.<ref>[http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_t09.html History of Alexander the Great of Macedonia, section 4.4.10- – 21]</ref> Останалите, около 30 000 души, билиса продадени в робство, както заради продължителността на обсадата, така и защото защитниците на града били екзекутирали някои пленени войници на стените.

След края на битката, сидонците отвелиотвеждат оцелелите свои съседи – тирчани да се лекуват в [[храм на Ешмун|храма на Ешмун]].